Суецки канал: Разлика между версии

През [[1856]] г. [[Фердинанд дьо Лесепс]] получава разрешение за концесия от [[Мохамед Саид паша]] (управника на [[Египет]] и син на [[Мохамед Али паша]]) да построи канал чрез компания, създадена от него, която трябва да експлоатира канала през следващите 99 години след откриването му. Великобритания упражнява дипломатически натиск за предотвратяване на строителството на канала. След положителен доклад от международна комисия окончателната концесия е дадена на 5 януари 1858 година. Създадена е компания за строителството ({{lang|fr|Compagnie universelle du canal maritime de Suez}}). Строителните дейности започват на 25 април 1859 година, на място на брега, което по-късно е наречено [[Порт Саид]] в чест на Саид паша. Техническите трудности, които стоят пред строителите на канала са огромни. Това е най-големият строителен обект за своето време и трябва да се изпълни в условията на пустинята, далеч от всякаква инфраструктура. Всички материали, инструменти, машини, въглища, желязо и всяко парче дърво трябва да се транспортират от Европа. Изнасянето на изкопания материал отначало се извършва ръчно, с използването на тръстикови кошове, които се пълнят на ръка и изнасят от над 30 хиляди работници. Трябва да се работи под палещото слънце, без [[питейна вода]]. На първо време са използвани 1800 камили само за доставка на вода на работещите. През 1863 г. е завършен неголям канал за прясна вода от Нил, който не е предназначен за корабоплаване, а единствено за доставка на прясна вода, първоначално за работниците, а после за селищата, които е трябвало да възникнат около канала. Този канал значително облекчава работата, но все пак смъртността сред работниците е висока. Използвани са не само египетски работници, но и европейски работници. След като каналът е станал достатъчно дълбок, водата се пуска и по-нататъшните дейности се извършват с драги и новоразработени плаващи транспортни ленти.

Сумата от 200 милиона франка, определена първоначално за строителство на канала, свършва бързо, като по някои данни ролароля за това изиграват и големите подкупи за дворовете на управниците Саид и наследилия го [[Исмаил паша (хедив)|Исмаил]], разходите за реклама и разходите на самия Лесепс. Като цяло разходите надминават над два пъти първоначалната сума. Работата продължава 11 години вместо предвидените първоначално шест години. През този период Великобритания продължава усилията си да спре строителството.