Игнатий Богоносец: Разлика между версии

'''Игнатий Богоносец''' е втори поред [[епископ]] на [[Антиохия|Антиохийската]] [[Антиохийска църква|църква]], ако не се брои нейният основател, [[апостол]] [[Апостол Петър|Петър]], и представител на поколението на [[Апостолски мъже|Апостолските мъже]]. На престола в Антиохия той наследява епископ [[Еводий Антиохийски|Еводий]] през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист [[Йоан Богослов]]. Прозвището му ''Богоносец'' е свързано с [[предание]], което води началото си от св. [[Симеон Метафраст]] (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от [[Иисус Христос]], когато апостолите спорят за първенство ''(Мат. 18:1- – 5)''. Против това предание е свидетелството на св. [[Йоан Златоуст]], който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа „в плът“.<ref>''Похвала на свещеномъченик Игнатий'', 4 - – PG, 48, 747- – 756.</ref> Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има„има (носи) Христос в сърцето си”си“ (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от [[Бог]]а (ϑεόϕορος).

За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото [[мъченик|мъченичество]], че св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата в Антиохия“ - – особено през време на [[Гонения против християните|гонението]] при император [[Домициан]] (81- – 96).<ref>''Martyrium Ignatii'' – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.</ref> Друго, известно за него, е сведението на [[Църковна история|църковния историк]] [[Сократ Схоластик|Сократ]], според когото свети Игнатий първи е въвел в [[богослужение]]то [[антифон]]ното пение – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.<ref>''Църковна история'', VI, 8.</ref>

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в [[Рим]]. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазения разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. [[Поликарп Смирненски]]<ref>''Послание до филипяни'', IX, 1- – 2.</ref>, св. [[Ириней Лионски]] <ref>''Против ересите'', V, 28, 4.</ref> и [[Ориген]] <ref>''Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука''</ref>. [[Православие|Православната]] [[Православна църква|църква]] празнува неговата [[памет]] на 20 декември, а [[Римокатолицизъм|Римокатолическата]] [[Римокатолическа църква|църква]] – на 1 февруари. 29 януари е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите [[мощи]] от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма „Свети Климент“ в [[Рим]].

Св. Игнатий е автор на седем [[послание|послания]], писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни [[Поместна църква|поместни църкви]] ([[Ефеска църква|Ефеската]], [[Магнезийска църква|Магнезийската]], [[Тралийска църква|Тралийската]], [[Римска църква|Римската]], [[Филаделфийска църква|Филаделфийската]] и [[Смирненска църква|Смирненската]]), а седмото - – до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век [[Евсевий Кесарийски]] ги изброява в реда, в който те са признати и днес.<ref>''Църковна история'', III, 36, 4- – 6, 10.</ref> Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.<ref>''Светоотеческо наследство. Изборник''. С., 2001, с. 5- – 57.</ref>

|страница-препратка= http://bg.orthodoxwiki.org/index.php?title=%D0%98%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B9_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86Игнатий_Богоносец&oldid=4319