Илия Блъсков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(.*?)\|„\1“]\] +„\1“)
Ред 33:
През [[1857]] година става учител в село [[Айдемир]]. През [[1860]] година се премества в [[Шумен]]. На 1 септември 1860 година отваря училище в Долна махала.
 
Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През [[1865]] година издава от името на баща си повестта [[Изгубена Станка|„Изгубена Станка“]], в чието написване участва активно като редактор [[Добри Войников]]. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. През [[1870]] година издава повестта „[[Злочеста Кръстинка]]“, съдържаща и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква. Блъсков продължава да пише и публикува до началото на [[20 век]], но по-късните му произведения, като „[[Пиян баща убиец на децата си|Пиян баща, убиецът на децата си]]“ и „[[Двама братя (повест)|Двама братя]]“, имат скромни художествени качества и ограничен отзвук сред публиката.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 291-296 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>
 
Илия Блъсков умира през [[1913]] година в [[Шумен]]. Според спомени на неговия внук Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата Свети Три Светители, но по-късно е забравен. Фрагмент от надгробния му паметник е открит случайно през [[1990-те|90-те години]], но гробът му е заличен.