Илхам Алиев: Разлика между версии

На 1 ноември 2017 г. се провежда друга среща между Илхам Алиев и Владимир Путин в [[Техеран]], столицата на [[Иран]]. Илхам Алиев оценява отношенията между двете страни със следните думи по време на среща със заместник-председателя на Съвета на федерацията на Русия и председател на Народното събрание на [[Дагестан]]: „При прегледа на дневния ред на нашите двустранни отношения на друга среща с руския президент Владимир Путин няма нито един въпрос, който да се нуждае от решение ... Разбира се, днес Русия и Азербайджан демонстрират добросъседство на високо равнище, партньорство и надеждни приятелски отношения “отношения“.

Съгласно указанията на Илхам Алиев, Азербайджан изпраща хуманитарна помощ на [[Палестина]], [[Непал]], [[Джибути]] на 10 април 2017 г. и на бежанци от Рохингия на 8 септември 2017 г. На 27 февруари 2012 г. Владе Дивац, председател на Олимпийския комитет на [[Сърбия]] и основателят на „Фондация Ана и Владе Дивац“, връчиха на Илхам Алиев с международната награда „истински приятел на Балканите“ и предоставяне на хуманитарна помощ и политики сред други. Илхам Алиев съосновава Международния хуманитарен форум на Баку заедно с Владимир Путин. Той заедно с други високопоставени държавни и международни организации участват в церемониите за откриване и изнесените речи на първия, втория, третия, четвъртия и петия Международен форум за хуманитарни въпроси в Баку, проведени съответно през 2011, 2012, 2013, 2014 и 2016 г. Той оценява ролята на събитието в Международния хуманитарен форум в Баку със следните думи: „хуманитарните събития изпращат на света послание, че прогресивните представители на света трябва да обединяват усилията си още по-тясно ... Задълбочаването на международните хуманитарното сътрудничество може да предотврати негативните и да засили позитивните тенденции до известна степен. “

На 24 март 2006 г. Илхам Алиев подписва заповед за приемане на „Национална стратегия и план за действие за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие в Република Азербайджан“. 10 години след това на 3 октомври 2016 г. той подписа друг Наредба за одобряване на „Националната стратегия за опазване и устойчиво използване на биоразнообразието в Република Азербайджан за 2017 – 2020 г.“. На 8 юли 2008 г. Илхам Алиев подписа указ за одобрение на „Стандарти за вибрации и шум замърсяване, което оказва неблагоприятно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. “. На 16 октомври 2009 г. на разширеното заседание на кабинета на министрите относно резултатите от социално-икономическото развитие през девет месеца на 2009 г. Илхам Алиев предлага да обяви 2010 година за „Година на околната среда“. Като продължение на тези мерки, четири месеца по-късно, на 18 февруари 2010 г., той председателства среща по екологични проблеми. В рамките на „Годината на околната среда“ „АзербайджанАзербайджан председателства събитие за зелено Световно “международномеждународно екологично изложение, на което присъства и президентът Алиев на 17 септември 2010 г. Той създава множество национални паркове като Национален парк Hirkan, Национален парк Altiaghaj, Национален парк Absheron, Национален парк Shahdag, Национален парк Goygol и други по негова инициатива.

Илхам Алиев е обвинен за корупция според разследванията и проучванията, проведени от няколко международни НПО и медийни структури. През 2012 г. проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) нарича Илхам Алиев корумпираният за годината. Според ОКДПП "има„има много добре документирани доказателства, които доказват, че в продължение на много години семейството на Алиев системно задържа акциите в най-печелившите фирми: банки, строителни и телекомуникационни компании, добив на злато и други депозити ".“.

Разследването на Международния консорциум за разследващи журналисти показа, че семейство Алиев (Илхам и Мехрибан Алиев и техните дъщери: Лейла и Арзу) притежават най-малко четири офшорни компании, пряко свързани с Хасан Гозал – собственик на строителна компания, която извършва поръчки в Азербайджан за 4,5 милиарда долара. ICIJ отбелязва, че членовете на семейството никога не са декларирали офшорни компании на Aliyevs, а Илхам и Мехрибан Алиев нямат и законно право да откриват офшорни компании, и когато тези компании бяха отворени, бяха предприети мерки за прикриване на истинските собственици. При регистрирането на компаниите дъщерите на Алиев посочват имоти на стойност около 6 млн. Долара. Централната избирателна комисия на Република Азербайджан не отговори на въпросите относно наличието на информация за офшорните компании в декларациите на Илхам и Мехрибан Алиев. Азербайджан заяви, че не вижда нищо необичайно във факта, че имената на членовете на президентското семейство са споменати в бизнес дейностите: „Всеки от тях, подобно на всеки гражданин на Азербайджан, има право да да се занимавате с бизнес. Както възрастовите, така и другите критерии им позволяват да го направят в съответствие със закона. “ През 2012 г. CNBC засне филма Filthy Rich за корупцията в ромските семейства, включително семейство Алиев. Изследването на шведската телевизия показа, че офшорните компании, контролирани от Алиев, са получили от шведската телекомуникационна компания „TeliaSonera“ фактически подкуп под формата на акции на клетъчния оператор „Azercell“ в размер на 600 – 700 милиона долара от 2005 г.), който е закупен само за 6,5 млн. долара.

Конфликтът в Нагорни Карабах трябва да бъде решен в съответствие с принципите на международното право и териториалната цялост на Азербайджан според изявлението на президента Илхам Алиев. През 2008 г. Алиев заяви, че „Нагорни Карабах няма да бъде независим; позицията е подкрепена и от международни посредници; Армения трябва да приеме реалността“ и „че през 1918 г. Ереван бе предоставен на арменците. Това беше голяма грешка. Харитът на Ираван е територия на Азербайджан, а арменците са гостували там. “

На 20 септември 2017 г. на 72^-рата редовна сесия на Общото събрание на ООН президентът Алиев напомня неизготвените резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Нагорни Карабах: "През 1993 г. Съветът за сигурност на ООН прие 4 резолюции, изискващи незабавно и безусловно изтегляне на арменските войски от територия на Азербайджан. Армения в продължение на 24 години игнорира резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и за съжаление не е наказана за това. В някои случаи резолюциите на Съвета за сигурност на ООН се изпълняват в рамките на дни. В нашия случай е 24 години, а резолюциите не се изпълняват. Това е подход с двоен стандарт. Този подход е неприемлив. „Той отново подчерта значението на международното право за разрешаване на конфликта:“ Конфликтът между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах трябва да бъде решен въз основа на международното право и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Териториалната цялост на Азербайджан трябва да бъде напълно възстановена. "