Изследователски реактор

Изследователски реактор е ядрен реактор, който се използва за научни цели, а не за производство на енергия (като в атомна електроцентрала|атомните електроцентрали), за производство на радиоактивни материали за направата на ядрено оръжие, или за задвижване на превозно средство (например атомна подводница).

Ядрото на изследователски реактор от басейнов тип ПУЛСТАР, университета на Северна Каролина.

Техническа характеристика

Изследователските реактори имат по-малка мощност от тази на реакторите с друго предназначение. Докато един типичен реактор за производство на електричество има топлинна мощност от 3 000 MW (мегавата), изследователските реактори имат мощност между 10 киловата и 10 мегавата. Обединената топлинна мощност на всички 283 изследователски реактора по света е малко над 3 000 MW.

Изследователските реактори са по-прости и работят при по-ниски температури. Нуждаят се от по-малко гориво и при "изгарянето" му се натрупват по-малко продукти на разпада. От друга страна, горивото им обикновено е по-силно обогатен уран, обикновено до 20% уран-235, въпреки че някои използват гориво с 93% уран-235. Освен това, голямото съотношение на обем и мощност в ядрото изисква специални похвати в проектирането им. Както и при реакторите за други цели, ядрото се нуждае от охлаждане, което обикновено се постига чрез естествена или принудителна конвекция с вода, както и от неутронен забавител, който да забавя неутроните и реакцията на разпад.