Веселин Бранев: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
{{Личност
| име = Веселин Бранев
| име-оригинал =
| категория = писател
| описание = български сценарист, режисьор и писател
| портрет = Vesselin Branev.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-място = [[Канада]]
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| вложки =
{{Личност/Писател
| бележки =
}}
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
* „Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966
* „Осъмване без някого“ (повест), 1967
* „Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007<ref>[[Ангел Игов]], [http://wwwnewspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/13337 „За службите и хората“], рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.</ref> <ref>[[Младен Влашки]], [http://archive.is/kzwuF „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“], електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.</ref> <ref>[[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]], [http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/728-2012-05-20-11-32-31 „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“], Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.</ref>
** {{икона|fr}} Vesko Branev. ''L’homme surveillé''. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. <ref>[http://www.livre-europeen.eu/?p=742 За „L’homme surveillé“] на сайта livre-europeen.eu. {{икона|fr}}</ref> <ref>Фаустин Венсан, [http://e-vestnik.bg/7741 „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“], „24 минют“, 28 ноември 2009 г.</ref>
** {{икона|es}} Vesko Branev. ''El hombre vigilado''. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 9788481098303 <ref>Germán Gullón, [http://www.elcultural.es/version_papel/LETRAS/26510/El_hombre_vigilado „El hombre vigilado“], „El Cultural“, 22/01/2010. {{икона|es}}</ref> <ref>Antonio José Ponte, [http://www.letraslibres.com/revista/libros/el-hombre-vigilado-de-vesko-branev „El hombre vigilado, de Vesko Branev“], „Letras Libres“, Abril 2010. {{икона|es}}</ref>
* Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967)
* Награда за филма „Хотел „Централ“ ([[Авелино]], Италия)
* Извънредна награда за документалистика [[Хеликон (литературна награда)|„Хеликон“]] за „Следеният човек“ (София, 2007)<ref>[https://web.archive.org/web/20160420104554/http://nagrada.helikon.bg/2007/nagrada/217_spetcialna-nagrada-za-dokumentalna-proza.html Специална награда за документална проза 2007], сайт на наградата „Хеликон“.</ref>
 
== Източници ==
 
{{Филми на Веселин Бранев}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=133824985|LCCN=no2008034259|VIAF=103663491|ISNI=0000 0001 1778 4874|SUDOC=143345249|BNF=cb16168905j}}
{{Портал|Биографии|Литература|Изкуство|България|Канада}}
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Бранев, Веселин}}
[[Категория:Български сценаристи]]