Български контрачети през Втората световна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Counter-cheta 1943.jpg|
'''Българските контрачети през Втората световна война''' са паравоенни отряди създадени с помощта на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българските власти]] с цел борба срещу [[Съпротива (Втора световна война)|комунистическите партизани]], [[Четничество (Сърбия)|сръбските]] и [[Тагмата Асфалияс|гръцките националисти]]. Те са активни през периода на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия от 1942 до 1944 година. Отрядите съдействат на органите на българската полиция и армията, както и на германските и италианските окупационни части. Обикновено се водят от ветерани на михайловисткото крило на [[ВМРО]], като войводата [[Кръстю Лазаров]]. Формироването им е одобрено от вътрешния министър [[Петър Габровски]] по предложение на скопския полицейски началник [[Стефан Симеонов]], който е бивш четник на [[ВДРО]].<ref>Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941-1944 година, Скопје, 1995 г.</ref>
Първата контрачета, която е създадена в края на 1942 година е [[Велешка контрачета|Велешката]], начело с [[Пано Манев]].<ref>Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 201.</ref> Между по-известните контрачети са [[Гевгелийска контрачета|Гевгелийската]] начело с [[Георги Хаджимитрев]],<ref>[http://star.vest.com.mk/default.asp?id=20989&idg=2&idb=462&rubrika=Feqton Ќортошев, Ристо. Црвена помош и "штукаџии", в. Вест, 23 януари 2002 г.]</ref> [[Кавадарска контрачета|Кавадарската]] начело с [[Атанас Калчев]],<ref>Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 198.</ref> [[Кочанска контрачета|Кочанската контрачета]], начело на която е [[Димитър Медаров]], както и [[Битолска контрачета|Битолската]] и [[Прилепска контрачета|Прилепската]] контрачети. Други контрачети, които се създават са кумановската начело с Кръстьо Лазаров, Кратовската начело с [[Мите Опилски]], в село Муртина се създава контрачета начело с дееца на ВМРО [[Дончо Аладжов]] от [[Моноспитово]], в [[Ново село (община Ново село)|Ново село]] начело с [[Атанас Нушката]] от [[Габрово (община Струмица)|Габрово]], във [[Василево (община Василево)|Василево]] начело с [[Манчо Калпаков]] от беровското село [[Русиново]], в [[Стар Истевник|Истевник]] начело със [[Спиро Георгиев]].<ref name="Малковски 11">
От друга страна през март 1943 година командирът на 15-а пехотна дивизия дислоцирана в Беломорието [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]] въоръжава първата контрачета в региона, а [[Владимир Куртев]], [[Димитър Цилев]] и [[Георги Настев (революционер)|Георги Настев]] участват в организирането на [[Охрана|отряди за борба]] с [[ЕЛАС|гръцките комунистически партизани]] и [[Тагмата Асфалияс|гръцките националисти]]. През лятото на 1944 година на територията на Вардарска Македония действат над 200 контрачетници.<ref>Cohen, P. J. Riesman, D. (февруари 1997). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. Texas A&M University Press. p. 100. ISBN 0-89096-760-1.</ref> След оттеглянето на българската администрация от региона и последвалия отказ на [[Иван Михайлов]] да формира [[Независима република Македония|марионетна държава]], повечето от участниците в тях са избити в престрелки с партизаните или впоследствие са заловени и осъдени от комунистическите власти в Югославия.<ref>Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр.376.</ref>
| |||