Както ви харесва: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (- “ +“) |
||
Ред 25:
„Написана е през 1599 година по пасторалния роман на [[Томас Лодж]] „Розалинда“ (1590) без много съществени изменения във фабулата. Най-важните от тях са прибавянето на двата предимно статични образа на коментаторите: меланхоличния сатирик Жак – олицетворение на новата мода, и шута Точилко, който критикува от становището на ограничения ум, докато Жак критикува от това на изтънчения интелигент.“<ref name="ММ">{{Моята библиотека|10254-predgovor-kym-vtori-tom-na-uiljam-sheksp|Марко Минков, Предговор към втори том на „Уилям Шекспир. Събрани съчинения“}}</ref>
Комедията е публикувана за първи път в „Първо фолио“ през 1623 година, където са събрани 36 от Шекспировите драми. Сюжетът проследява историята на младата героиня Розалинда, след като е прогонена от двореца на своя чичо – княз Фредерик. Придружавана от своята братовчедка Целия, тя търси убежище и безопасност в Арденската гора, където по-късно намира и своята любов. Там Розалинда се среща и с Меланхоличния Жак, който произнася една от най-запомнящите се и известни речи на Шекспир: <blockquote>„Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе ...
От историческа гледна точка комедията се приема по различен начин сред критиците. Някои от тях смятат, че творбата заслужава да бъде призната и вискоко оценена. [[Харолд Блум]] пише, че Розалинда е сред най-добре реализираните женски образи на [[Шекспир]]. Други я намират за по-малко качествена от останалите му произведения. [[Джордж Бърнард Шоу]] смята, че в пиесата липсва високото изкуство на автора. Въпреки всичко, комедията остава любима на публиката и до днес, чрез различните адаптациите за радио, филми и музикални театри.
Ред 111:
== Езикът в творбата ==
Шекспир използва проза за около 55 процента от текста, а останалата част е в стихове. [[Джордж Бърнард Шоу]] обяснява, че използването на проза е част от привлекателността на пиесата, докато стиховете са само като орнамент. Изискването дворцовите герои да говорят в стихове е съзнателно преобърнато. Например Розалинда, въпреки че е дъщеря на княз, всъщност говори в проза. По този начин са изразени и любовните сцени между нея и Орландо. Умишлено, Силвий описва любовта си към Фебе в стихове. Епилогът на творбата отново е в проза – доказателство за преобръщане на изискваните норми.<blockquote>'''„Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе ...
== Датиране и текст ==
| |||