Каламкар: Разлика между версии

До [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] занаятите са упражнявани професионално, като начин за прехрана. С избирането на [[Исфахан]] за столица на Сафавидската династия (1501 – 1722 г. сл. Хр.), много занаятчии и художници се стичат от всички краища на Иран и установяват своите работилници в града и околностите му. Каламкар е един от процъфтяващите занаяти, а производството на печати с декоративни шаблони е едно от изящните изкуства на епохата. [[Файл:Kalamkar-01.jpg|мини|250п|Дървен печат от гр. Нишапур]]Прилаган върху текстил, крайният продукт има различни предназначения: на завеси в храмове, молитвени килимчета, дамски и мъжки облекла, покривки за трапезата или леглото и др. Възходът на занаята е най-видим при управление на шах Абас I (1578 – 1629), а историята му продължава повече от 400 години, за да е жив и до днес. При управлението на Насред ад-Дин шах, четвърти шах от династията на [[Каджарите]] (1831 – 1896 г.), който е имал афинитет към рисуване и поезия, в Исфахан занаята каламкар е давал прехрана на 120 000 души. Исфахан е част от древния път на коприната, по който са се обменяли суровини (текстил и багрила), а река [[Заяндеруд|Заянде]], в чиито бързи води са минавали многото цикли на изпиране на тъканите, правят града процъфтяващ център за каламкарите.

[[Файл:Kalamkar-04.jpg|мини|250п|alt=„Изкуството на хилядите почуквания“|Занаятчия нанася печата на тъканта]]

 

Черен контур – изисква голямо майсторство, следва червения цвят, синия цвят и накрая – жълтия. Характерно за натуралните багрила е, че слънцето фиксира техния цвят. Обагрените тъкани се разстилат на открито до окончателно изсъхване и проветряване.