Парашутизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
Ред 19:
Обучението по парашутизъм се въвежда за първи път през [[1943]] г. в Парашутната дружина. Войниците в нея се подготвят в Германия. След завръщането си оттам извършват демонстративни скокове от 200 – 500 m в [[Божурище]], [[Враждебна]] и край село [[Курило]]. Участват 60 – 70 души, които слагат началото на парашутнодесантните части в България. 10 души от парашутната дружина скачат от безразсъдно малка височина – 80 m.
 
След през 1945 г. 'на летище Враждебна започва обучението на военни парашутисти. Изпълняват се 1900 скока без нито една авария, въпреки че опитът е незначителен. Пред следващата година се провеждат 3 курса за любители парашутисти през юни, септември и октомври. В историята на българския парашутизъм завинаги ще останат имената на първите 4 жени и 17 мъже: Теофана Крил, Иванка Стойкова, Мика Ганчева и Донка Варчева. На 29 юни те скачат от 300 m с трофейни немски парашути РЦ-20, с трофеен самолет Ю-52. За първи път избухва белият пламък на парашутаскачат и над М. Байданов, Х. Явашев, Т. Иванов, Ст. Добрев, Л. Попов, Ф. Александров, Х. Вутов, Г. Генов, Ст. Навущанов, Р. Драгиев, П. Пеев, Д. Ножаров, И. Сергеев, Цв. Джурков, Й. Гьонков, Г. Попов и И. Бакалов.
 
== Източници ==
<references />
* [[Димитър Кожухаров]], Димитър. Небето„Небето зовезове“. София, [[Военно издателство]], 1980.
 
[[Категория:Парашутизъм| ]]