Келти: Разлика между версии

Названието '''келти''' обхваща [[племе]]ната и [[Етническа група|народите]], говорещи [[протокелтски език|протокелтски езици]] - – специфична група от [[Индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]]. Историци и археолози употребяват названието ''келти'' в етнографски смисъл, говорейки за ''келтска'' материална култура и социална организация. Макар и келтските племена да са използвали обединяващото ги наименование, общо келтско самосъзнание през [[Античност]]та не може да бъде установено, също както и културна наследственост между древните келтски племена и говорещите днес келтски езици [[етнос]]и<ref>Домарадски, Мечислав. “Келтите„Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.).”“ 1984. </ref>. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до I век пр.н.е., когато населяват обширна територия от [[Британски острови|Британските острови]] до [[Мала Азия]]. Впоследствие те са подложени на натиск от [[Римска империя|римляните]] и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.

Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, ни позволяват археологическите находки от западната област на [[Халщатска култура|Халщатската култура]] от [[750 г. пр.н.е.|750]] - – [[400 г. пр.н.е.|400 г. пр.н.е]].

Културата на келтите достига разцвет през [[5 век пр.н.е.]] Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от [[Юлий Цезар]] келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина „''[[латенска култура]]''“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през [[Желязна епоха|желязната епоха]] днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. [[Ла Тен]] в Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на [[Келтско царство|Келтското царство]] през 3 век пр.н.е. В рамките на индоевропейското езиково семейство езикът на древните келти е най-близък до италийския език, но съществуват също връзки и с германския, което е много вероятно, като се има предвид разположението на прародината на келтите и германите. Запазени са келтски думи в произведенията на [[латински]]те и [[гръцки език|гръцките]] автори, а също така и повече от шестдесет известни надписа от континентална Европа. Освен думи са известни и голям брой келтски [[топоним]]и, [[ороним]]и, лични имена и др.<ref>Francisco Villar, Gli Indoeuropei e le origini dell'Europa, Bologna, Il Mulino, 1997, ISBN 88-15-05708-0. p. 445.</ref> При археологически разкопки на тези места са открити свидетелства като метални украси, оръжие, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове, първите в Европа — – келтските ''[[Опидум|опида]]'' ({{lang|la|oppidum}} - – обитавано, укрепено място). Според Плиний [[калайдисване]]то е келтско изобретение, а също така те въвеждат за обработването на земята ралото с железен палешник и изобретяват [[плуг]]а и [[Шпори (конна езда)|шпорите]].

Свободният народ се състои от селяни, занаятчии и търговци, които имат задължения спрямо конничеството и нерядко тяхното положение се приближава до това на робите. [[Робство]]то в келтското общество има патриархален характер - – робите са включени в рода като негови непълноправни членове. Те изпълняват различни функции — – помощници в земеделските работи, в занаятчийството, а според [[Павзаний]] и помощници на конниците. Военнопленниците нерядко са предопределени за ритуално убиване, като са известни случаи на човешки жертвоприношения още на бойното поле.”

Авторитетът на друидите сред техните съплеменници се утвърждава от убеждението, че те са пазители на всичко най-добро и най-честно. Етичността била важна страна в поведението на друида, който е учител по историческа традиция, съхраняващ духовното наследство и олицетворяващ на келтската култура и достойнство. При всеки опит да се покорят галите първите посегателства са извършвани срещу друидите – от страна на римляните през IV–V век, а в Британия и до по-късно. Вероятно друидите са били подбирани сред добре проявяващите се келтски младежи и са усвоявали учението за жречески сан в продължение на 20 години. Всички знания са научават наизуст, тъй като използването на писменост при предаването на жречески знания е забранено, въпреки че келтите познават гръцката и латинската азбука, а и по-късно създават келтската писменост ''огам''. Кандидатите за жреци получавали различна степен в зависимост от знанията си и срока на обучение. Най-ниската степен е на бардовете (поети, певци), следващата на ватесите (пророци, гадатели) и най-висока степен на друидите. Последните изпълняват функциите на жреци, гадатели, учители, поети, лекари и съдии, т.е. обединявали функциите на двете по-ниски степени и ги обогатявали с други знания. Друидите живеят в изолация и пряко не контактуват с населението. Всички друиди се събират веднъж на годината в [[дъб]]ов лес - – оброчно място ''(друнеметон),'' на територията на племето [[карнути]]. Въпреки своето [[отшелничество]] друидите имат последната дума при вземането на важни политически решения на келтските вождове.

* [[Друидизъм|Друиди]] - – [[жрец]]и, пророци, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии от [[Рим]] през 1 век пр.н.е.

* [[Белги]] - – населявали междуречието на реките [[Сена (река)|Сена]] и [[Рейн]].

Келтите са населявали днешните територии на [[Франция]], [[Швейцария]], [[Белгия]], Южна [[Германия]], Северна [[Испания]], [[Великобритания|Британските острови]], Северна [[Италия]], Горен и Среден [[Дунав]], отчасти [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и [[Мала Азия]]. През [[1 век пр.н.е.]] значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи. В днешно време потомци на тези племена има само във Великобритания (ирландци, шотландци, уелсци и др.), в Западна Франция (полуостров [[Бретан]], бретонци) и в Испания (провинция [[Галиция]]<ref>[http://www.spainthenandnow.com/spanish-history/the-celts-in-spain/default_35.aspx www.spainthenandnow.com]</ref>). [[Келтски езици|Келтските езици]] са се запазили отчасти в [[Бретан]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Шотландия]]. На Балканския полуостров келти нахлули на големи групи през [[3 век пр.н.е.]] Част от тях се заселила в Казанлъшката долина, където издигнали своя столица [[Тиле]] (днес село [[Тулово]]). Тяхната държава не просъществувала дълго — – 70 години по-късно те се изселили към [[Мала Азия|Анатолия]] в [[Галатия]], но оставили отпечатък от своята самобитна култура и изкуство.

* [http://www.boloto.info/dict.php?dic=4&sl=%CA%E5%EB%FC%F2%FB&vid=1 ''Кельты''] в ''Словарь Брокгауза и Ефрона, 1890- – 1907'' (СБЕ)