Йоан Оливер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
| починал-място=
}}
'''Йоан Оливер''' е сръбски феодален владетел от XIV век, притежавал земи в [[Овче поле (
== Биография ==
Първият източник за Оливер е от времето на крал [[Стефан Душан]] - на 28 юни 1336 година пред дубровнишкия княз [[Никола Фалетра]] излиза
{{цитат|Oliver Gherchininich baro domini Regis Raxie et center Charavide<ref name="Атанасовски 93"
Издигането на Оливер се свързва с преговорите между византийския император [[Андроник III Палеолог]] и сръбския крал [[Стефан Душан]] в 1334 и 1336 година, по време на които той вероятно се сприятелява с [[Йоан Кантакузин]]. Земите му тогава вероятно обхващат Злетово и Овче поле.<ref name="Атанасовски 93"/> Оливер бързо се издига в кариерата и минава всички степени на сръбската дворцова йерархия – от началник до деспот.<ref name="Атанасовски 94">{{cite journal | last = Атанасовски
На 7 декември 1336/1337 година Оливер издава грамота на църквата „[[Свети Димитър (Кочани)|Свети Димитър]]“ в Кочани, подписана като „велики слуга све српске земље и поморске“. Грамотата е владетелска – с кръстове в началото на текста и преди подписа, което може да се смята за знак за относителен суверинитет.<ref name="Атанасовски 94"/>
Ред 22:
[[Ктитор]] на манастира [[Лесново]], където е и погребан. Предвожда с [[Юг Богдан]] войската на Душан при неуспешната обсада на Сяр в помощ на Йоан Кантакузин през 1342 г. Неговият портрет и портретите на членовете на семейството му са изобразени като ктитори и в параклиса „Свети Йоан Предтеча“ в катедралния храм „[[Света София (Охрид)|Света София]]” в [[Охрид]].
От съпругата си Ана Мария има 7 деца – Даница, предложена за съпруга на [[Матей Кантакузин]], Крайко, Дамян, Видослава, Дабижив, Гусин и Оливер.<ref name="Атанасовски 95">{{cite journal | last = Атанасовски
След 1355 г. историческите сведения за деспот Йоан Оливер и за неговия брат Богдан, споменат от Кантакузин във връзка със събитията от 1342 г., се губят. [[Лаоник Халкокондил]] споменава за някой си Богдан в своя „списък“ на наследниците на Стефан Душан, и то като за владетел на земите между Сяр и Вардар, а ранните османски регистри са съхранили названието на вилаетите „Богдан“ и „Оливер“ („Оливера“) в Южна Македония. [[Христо Матанов]] предполага, че след 1354-1355 година деспот Оливер или е умрял, или се е замонашил.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/hm2/hm_4_3.html Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, с. 149.]</ref>
| |||