Разлика между версии на „Иван Атанасов Инджето“

редакция без резюме
== Биография ==
[[Файл:Revolutionary group in Dupnitsa2.jpg|ляво|мини|Войводите Иванчо Атанасов, [[Кръстьо Захариев]], [[Кочо Муструка]] с легалните дейци [[Никола Малешевски]], Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница.]]
Атанасов е роден във [[Валовища|валовищкото]] село [[Ветрен (дем Синтика)|Ветрен]], тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село [[Хаджи бейлик]].<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.</ref> При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 година влиза в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 година влиза в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.
 
По време на [[Кресненско-Разложкото въстание]] е войвода на чета, действаща по десния бряг на [[Струма]]. През [[Сръбско-българска война|Сръбско българската война]] от 1885 година е войвода на доброволческа чета от македонски българи. На 26 февруари 1895 година е сред учредителите на [[Македонско дружество (Дупница)|македондско дружество „Единство“]] в [[Дупница]] и е избран за член на настоятелството му.
Участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, [[Поройско]] и [[Малешевско]]. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село [[Катунци]], [[Валовища|Демирхисарско]].
 
Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село [[Цървище]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том {{ЕПК|1, Благоевград, 1995, стр.|48.}}</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.</ref>
 
== Бележки ==