Разлика между версии на „Манифест на херцога на Брауншвайг“

'''Манифестът на херцога на Брауншвайг''' ( фр. , нем. <span style="font-style:italic;" {{lang="|de">|Manifest des Herzogs von Braunschweig</span> }}) е призив към народа на [[Френска революция|революционна Франция]], [[Франция|Францияотправен от]] командващия обединената австро-пруска армия [[Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)|Карл Вилхелм Фердинанд, херцог на Брауншвайг]] (1735 – 1806) по време на [[Война на Първата коалиция|войната на Първата коалиция]] .

На 20 април 1792 г. революционна Франция обявява война на Австрия (тогава [[Хабсбургска монархия|Австрия]] ). Още на 28 април френската армия нахлува в [[Австрийска Нидерландия]] . Загрижена от развитието на революцията, [[Кралство Прусия|Прусия]] сключва споразумение с Австрия за борба с революционна Франция и възстановяване на властта на [[Луи XVI]] . През лятото съюзниците започват да съсредоточават войските си в [[Кобленц]], на френската граница с архиепископството на [[Трир ]].

[[Файл:BraunschweigLKWF.jpg|дясно|мини|255x255пкс255п|<center> <small>Портрет на [[Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)|херцога на БрунсуикБрауншвайг]] от И. Г. Цизенис (1780)</small> </center>]]

Малко преди нашествието във Франция, на 25 юли 1792 г., в Кобленц е издаден манифест, подписан от херцога на Брауншвайг, адресиран до френския народ. На 3 август е отпечатан в Le''„Le Moniteur universel universel“''.

В манифеста се посочва, че ако войниците от Националната гвардия се борибият срещу войските на двете съюзени монархии, тогава „те ще бъдат наказани като бунтовници, които са се разбунтували срещу своя крал“. Според манифеста членовете на [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателното събрание]], ръководителите на [[Департаменти на Франция|департаменти]] и другите длъжностни лица „ще носят лична отговорност за всички събития“, те „ще отговарят за всичко със собствените си глави“ и „ще бъдат съдени по военните закони без никаква надежда за помилване“. Манифестът заплашва [[Париж|Париж с]] с военна репресия и пълно унищожение ({{lang|fr|une exécution militaire et une subversion totale}}), ако жителите му нанесат на своя крал и членовете на семейството му „дори и най-малката обида, и най-малкото насилие“ .

Въпросът за авторството на манифеста е спорен. Самият херцог има репутацията на умерен и инициира реформи в духа на [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]] ; няма надеждна информация, че той лично е изготвил манифеста. По-вероятно е авторите или вдъхновителите на манифеста да са френски емигранти – роялисти, присъединили се към австро-пруската армия {{Sfn|Егер|2002|loc=Война. Манифест герцога Брауншвейгского}}. Според една от версиите авторът е принц [[Луи V дьо Конде|принц Луи-Джоузеф дьо Бурбон-Конде]], командирът на емигрантския военен корпус, така наречената армия„армия на Конде Конде“. Според друга версия това са J. Mallet, Ж.-Ж. Жофроа де Лимон и Ж.-Ж. Пелен (бивш секретар на [[Оноре Габриел Рикети, граф дьо Мирабо|граф Мирабо]]) с участието на граф Ферзен.

Манифестът има последици точно противоположни на основните му цели: да принуди населението на Франция да се подчини и да осигури безопасността на [[Луи XVI|краля]] и [[Мария-Антоанета|кралицата]] . Той допринася за радикализацията на революцията и в крайна сметка се превръща в повод за [[Въстание от 10 август 1792|въстанието на 10 август 1792 г.]] и [[Септемврийски кланета|„септемврийскитесептемврийските кланета“кланета]] . По-късно самият херцог заявява, че е готов да даде живота си, за да оттегли манифеста {{Sfn|Cross|2011|p=189}} .