Костенурки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-{{Уникод\|(.*?)}} +\1)
м Bot: Automated text replacement (- засега + )
Ред 13:
Типичният карапакс се състои от около 50 кости и е покрит с приблизително същия брой рогови щитчета. Пластронът е относително монолитен, с по-малък брой кости и рогови щитчета.
 
Костенурките са [[пойкилотермен|пойкилотермни]] животни, т.е. притежават непостоянна телесна температура, зависеща от околната среда. Само един вид – кожестата костенурка ([[Dermochelys coriacea]]) е способна да поддържа по-висока телесна температура от тази на околното пространство, по засега неизвестен механизъм. За да набавят необходимата топлина за активизирането на [[метаболизъм|метаболитните]] си процеси, всички останали видове костенурки трябва да получават допълнително енергия отвън – например от слънчевите лъчи или от топли водни течения. Това е причината тази група животни да не се открива в условия на силно студен климат. При условия на захлаждане изпадат в [[хибернация]] – т.е. минимализиране на всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. При следващо затопляне отново възобновяват своята активност.
 
Всички представители дишат чрез [[бял дроб]], сравнително добре развит. Наличието на черупка затруднява самия акт на вдишване и не позволява на гръдния кош да се разширява. Поради тази причина костенурките притежават специални [[мускул]]и, които активно напомпват въздух в белите дробове. Въпреки че морските и сладководните костенурки живеят във водата и са в състояние да задържат въздух значително време, те трябва да излизат на повърхността, за да си поемат въздух.