Крадецът на праскови: Разлика между версии

Филмът излиза през 1964 година и е режисьорският дебют на Въло Радев. Филмът пожънва големи успехи. Докато Въло Радев пише сценария, набелязва някои от актьорите. Първият е Наум Шопов за ролята на френския пленник, а Невена Коканова перфектно се вписва в образа на Лиза. За ролята на Иво Въло Радев иска да наеме актьор от Югославия. Но директорът на Студията за игрални филми Георги Йовков не е съгласен с тази идея: ''"Още не си започнал, а вече настройваш българските актьори срещу себе си...”'' Управлението на Кинематографията също се противопоставя на Въло Радев: ''“Киното е национално изкуство, то трябва да използва националния ни творчески потенциал!'' Но Въло Радев успява да защити позицията си и заминава за Белград. За ролята на Иво той набелязва двама актьори: Душко Яничевич и Раде Маркович. От пробните снимки с Душко Яничевич Въло Радев остава разочарован. Раде Маркович признава, че това е първата роля, която приема, без да е прочел сценария. Още преди да бъде излъчен в България, филмът е избран да участва в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция. Въпреки че не печели награда, филмът получава отлични отзиви. Критикът Иван Стоянов: ''"Когато гледаш „Крадецът на праскови”праскови“, те обзема носталгия и меланхолия. Настроението ти е същото, както когато слушаш лирическа музика или гледаш красива картина. Няма думи, които да опишат чувствата, които изпитваш, докато слушаш музикална фраза или гледаш цветовете. Може да забравиш всичко за „Крадецът на праскови”праскови“, но атмосферата ще остане с теб"''. На кинофестивала във Варна, Раде Маркович получава награда за мъжка роля, Невена Коканова – за женска, Георги Георгиев – за дебют, и Мишо Михайлов за ролята на полковника. Филмът е отличен със специалната награда на журито, както и наградата на публиката.