Крива бара (област Монтана): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-закратко +за кратко); козметични промени |
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(.*?)\|„\1]\]“ +„\1“) |
||
Ред 23:
В онези времена селото е било малка махала, част от ратаите, които с другите съседни махали са били част от едро турско земевладение. Вероятно след [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война 1806 – 1812 г.]] и освобождението на [[Влашко|Румъния]], част от опустошените земеделски чифлици на турците са били разпродадени на румънски земеделци, познати в България като чокои. Вероятно около [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската война 1876 – 1877 г.]] и последвалите събития са довели до разграбването на тези земи от румънските земеделци и се обособяват селски общини със собствени земеделски територии. Село Крива бара се мести няколко пъти, но вече в свои земеделски район. В селото е имало разквартирувани руснаци през първата и втората руско-турски войни на Балканите, както и белогвардейци от корпуса на ген. [[Деникин]].
През [[1923]] година селото е в центъра на въстанието от това време. В него загиват петима участника, от които трима цигани. Въстанието се вдига по повод репресиите на превратаджиите, свалили [[Александър Стамболийски]], и най-вече поради повишаването на лихвите по заемите, които селяните са взели за закупуване на земи или селскостопанска техника. След свалянето на правителството на Стамболийски започват репресии срещу земеделци и икономически въздействия, които селяните не могат да приемат. Въстанието идейно е подкрепено от комунистите, но тяхното участие се заключава в няколко кратки митинга и бягство през границата в [[Сърбия]]. Земеделците отчаяно се бият на гарата в [[Бойчиновци]], [[Брусарци]] до гр. [[Лом]]. Заловените въстаници (по-скоро протестиращи) са откарани в гр. Лом, натоварени на три малки шлепа; хората от единия са хвърляни във водите на р. [[Дунав]], вързани един за друг. По този случай е написан част от сценария на филма „[[На
Другите участници в септемврийското въстание са били в първия шлеп, потопен край гр. Лом и само някои от заловените селяни са били спасени от Депотатът ...., който е спрял командира на видинския полк край село Динково и с това е предотвратил по-големи изстъпления от страна на войската при потушаването на въстанието. Очевидци разказват, че „Черният“ капитан – голям главорез и любител на комунисти лично се изпъчил пред депутата и му прочел заповедта, която е получил за прочистване на въстаническия район. Депутатът, чието име сега не си спомняме (Йордан Ганчев), слязъл от файтона си и се легитимирал като депутат от НС и личен царски доставчик на брашно за двореца и заповядал на капитана да се върне във Видин. Последвал отказ от наглия капитан и веднага изял десетина бастуна по главата си. Ето на това му се вика депутатски имунитет. Капитанът се върнал и село Крава бара се разминало с репресиите, които са били предвидени.
| |||