Културология: Разлика между версии

Въпреки че през годините различните националности са предпочитали различно наименование на предмета на културологията, най-известният синоним на думата „култура”„култура“ е думата „цивилизация”„цивилизация“, тъй като смисъла на цивилизацията е развитие на човека/общността към по-високо организирана форма на съвместно съществуване на човешките общности, например животът в град (от лат. civitas).

Ценностите не са просто дар на субективната ни нагласа спрямо нещата, а съвкупност от обективни дадености, които ние срещаме вън от нашето съзнание, както например в дърветата и в хората. Необходимо е обаче да правим и разлика между ценностите и ценните неща, водени от разбирането, че ценностите се проявяват като свойства на нещата, съдържащи се в тях. Ценностите не са неща, нито [[реалност]]и - те не са предметния свят. Ценностите са един вид [[иреалност|иреални]] свойства, съдържащи се в реалните предмети. Те не могат да бъдат видени с очите като цветовете, нито разбрани като числата и понятията. Например красотата на една [[статуя]] или [[картина]], справедливостта/несправедливостта на конкретна постъпка, чарът на изящен женски профил, не са неща, които могат или не могат да бъдат разбрани. Те са ценности, защото могат само да бъдат „усещани”„усещани“ и по-точно „ценени”„ценени“ или „неценени”„неценени“, т.е. „ценността”„ценността“ има характер на свойство. Също така, ценността изисква винаги да бъде отнесена към нещо конкретно по свойство, ранг или материя. Например „добротата”„добротата“ е винаги нечия доброта. Една ценност е винаги или положителна или отрицателна. Нищо в света на битието не е отрицателно в пълния смисъл, що се касае до неговия ранг. Например, „изискаността”„изискаността“ е положителна ценност, спрямо отрицателната степен „неизисканост”„неизисканост“. Същевременно обаче, тя е по-низша ценност от „[[нравственост|нравствената]] доброта” или от „[[красота]]та”.

Забележително е мнението на [[Ортега-и-Гасет]], че една достойна по своето предизвикателство задача е пренаписването на историята на културата, като процес на откриване, формиране и натрупване на „ценности”„ценности“.