Христо Андонов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
 
== Биография ==
Андонов е роден в [[гевгели]]йското село [[Гърчище]] в 1887 година. Влиза във [[ВМОРО]], но е преследван от властите и бяга в България. През май 1912 година навлиза в Македония в четата на [[Коста Христов Попето]],<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.</ref> която е въоръжена от върховистите около [[Стефан Николов (полковник)|Стефан Николов]]. Четата влиза в конфликт с другата [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистка]] чета в [[Кожух планина]] – тази на Ичко Димитров.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] Андонов е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] като служи в четата на [[Ичко Димитров]], по-късно в четата на [[Коста Христов Попето]] и в 4 рота на 15 щипска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.</ref> След Балканските войни продължава революционната си дейност и активно участва във Валандовската акция и други сражения<ref>Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.819-820</ref>.
[[Файл:Todor Aleksandrov's datachment IMRO.jpg|ляво|мини|250п|Организационно отделение на [[Тодор Александров]] (седнал, четвърти от дясно наляво). Христо Андонов е втори отляво-надясно. Над него е Стоян Димитров, убит в 1930 година с [[Васил Пундев]]]]
Андонов е роден в [[гевгели]]йското село [[Гърчище]] в 1887 година. Влиза във [[ВМОРО]],Вътрешна номакедоно-одринска ереволюционна преследванорганизация|Вътрешната отмакедоно-одринска властитереволюционна организация]] и бягапрез весента България.на През1911 майгодина 1912вместо годинада навлизаотиде ввойник Македониястава внелегален и се присъединява към четата на [[Коста Христов Попето]], който отвежда около 60 дезертьори като Андонов в Свободна България.<ref name="ИИ 14"/>Динев, Ангел.Андонов Хуриетътостава обаче с Попето като четник и следхуриетскитепрез борбимай в1912 Гевгелийско.година София,се 1934,връща стр.с него 55в Македония.</ref name="ИИ 14"/> коятоЧетата е въоръжена от върховистите около [[Стефан Николов (полковник)|Стефан Николов]]. Четата влиза в конфликт с другата [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистка]] чета в [[Кожух планина]] – тази на Ичко Димитров.<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] Андонов е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] като служи в четата на [[Ичко Димитров]], по-късно в четата на [[Коста Христов Попето]] и в 4 рота на 15 щипска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.</ref> След Балканските войни продължава революционната си дейност и активно участва във Валандовската акция и други сражения.<ref>{{Михайлов,|4|819 Иван.- Спомени, Том IV, 1973, стр.819-820}}</ref>.
 
След края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] се включва във възстановяването на ВМРО и става четник в Струмишката чета. През април 1923 година става дойрански околийки войвода на ВМРО. Четата развива голяма дейност и успява да организира околията. През август околията е поверена на [[Петър Овчаров]], а от юли 1924 година отново е поета от Андонов. През ноември 1924 година се сражава в местността Борисовско в [[Беласица]] без жертви.<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.</ref>