Христо Андонов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13:
Андонов е роден в [[гевгели]]йското село [[Гърчище]] в 1887 година. Влиза във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и през есента на 1911 година вместо да отиде войник става нелегален и се присъединява към четата на [[Коста Попето]], който отвежда около 60 дезертьори като Андонов в Свободна България.<ref name="ИИ 14"/> Андонов остава обаче с Попето като четник и през май 1912 година се връща с него в Македония.<ref name="ИИ 14"/> Четата е въоръжена от върховистите около [[Стефан Николов (полковник)|Стефан Николов]]. Четата влиза в конфликт с другата [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистка]] чета в [[Кожух планина]] – тази на Ичко Димитров.<ref>Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.</ref> Участва в сражението с османски части при Серменин на 23 юли 1912 година.<ref name="ИИ 14"/>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] Андонов е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] като служи в четата на [[Ичко Димитров]], по-късно в четата на [[Коста Христов Попето]] и в 4 рота на 15 щипска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.</ref><ref name="ИИ 14"/> След Балканските войни продължава революционната си дейност и активно участва във [[Валандовска акция|Валандовската акция]], при която е помощник на войводата [[Христо
Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като войник от Българската армия. След войната се включва във възстановяването на ВМРО и става четник в Струмишката чета на [[Георги Хаджимитрев]].<ref name="ИИ 14"/> През април 1923 година става дойрански околийки войвода на ВМРО. Четата развива голяма дейност и успява да организира околията. През август околията е поверена на [[Петър Овчаров]], а от юли 1924 година отново е поета от Андонов. През ноември 1924 година се сражава в местността Борисовско в [[Беласица]] без жертви.<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.</ref>
| |||