Русийон: Разлика между версии

'''Русийон''' ({{lang|fr|Roussillon}}; на [[каталонски език|каталонски]] ''Rossello'') е историческа област в Южна [[Франция]], съответстваща приблизително на днешния департамент [[Източни Пиренеи]], регион [[Лангедок-Русийон]]. Областта понякога се нарича и '''Френска Каталония''', като днес около 40% от жителите говорят каталонски, а около 60% разбират езика. Главният град на Русийон е [[Перпинян]].<ref name="britannica"/>

Някогашната провинция носи името на укрепление близо до Перпинян, наречено ''Ruscino'' (''Rosceliona'', ''Castel Rossello''), където вождовете на [[гали]]те се събрали, за да обсъдят предложението на [[Ханибал]] за преговори. От [[121 г. пр.н.е.]] до [[462]] г. областта е част от [[Древен Рим|римската]] провинция [[Нарбонска Галия]], след което, заедно с цяла [[Септимания]], е завладяна от краля на [[вестготи]]те [[Теодорих II]].

През [[719]] г. [[араби]]те завладяват Септимания и остават там до победата на франкския крал [[ПепинПипин III|Пипин Къси]] през [[756]] г. По време на похода на [[Карл Велики]] към [[Испания]] той заварва областта опустошена от войните с арабите, а оцелелите жители — – криещи се в планините. Той раздава земи на вестготски бежанци от Испания и основава няколко [[манастир]]а, около които хората се струпват за по-добра защита.

През [[792]] г. арабите отново преминават [[Пиренеи]]те, но са отблъснати от бъдещия император [[Луи Благочестиви]], по това време крал на [[Аквитания]], чиято власт се разпростира в цяла [[Каталония]], включително [[Барселона]]. С времето отделни части от Аквитанското кралство се превръщат във [[феодализъм|феодални владения]] и през [[893]] г. [[СюниеСуние II (Русийон)|СюниеСуние II]] става първият наследствен [[граф на Русийон]]. По това време графството включва само източната част на бъдещата провинция. След смъртта на последния граф [[ГинардЖирар II (Русийон)|ГинардЖирар II]] през [[1172]] г., неговият сюзерен [[Алфонсо II (Арагон)Арагонски|Алфонсо II]], крал на [[Арагон]], присъединява областта към своето кралство. При управлението на арагонските крале областта продължава да се развива и [[Колиур]], пристанището на Перпинян, се превръща във важен център на [[Средиземноморие|средиземноморската]] търговия.

През [[1276]] г. крал [[Хайме I (Арагон)Арагонски|Хайме I]] създава [[Кралство Майорка]], което включва Русийон и [[Балеарски острови|Балеарските острови]], отнети половин век по-рано от арабите, и го предава на по-малкия си син [[Хайме I (Майорка)|Хайме]]. Той и наследниците му успяват, лавирайки между Арагон и Франция, да запазят независимостта на кралството си до [[1344]] г., когато то отново е присъединено към Арагон.

През [[1462]] г. френският крал [[Луи XI (Франция)|Луи XI]] покрепя арагонския крал [[Хуан II (Арагон)|Хуан II]] срещу бунта на сина му. Русийон е заложен срещу заем, отпуснат от Луи, и остава под френски контрол до [[1493]] г., когато [[Шарл VIII (Франция)|Шарл VIII]] го връща на [[ФердинандФернандо (Арагон)|ФердинандII]] и [[Исабела (Кастилия)I Кастилска|Исабела]]. През последвалите десетилетия областта е многократно опустошавана във войните между Франция и Испания.

Когато каталонците започват въстание срещу [[Кастилия|кастилската]] власт през [[1641]] г., френският крал [[Луи XIII]] застава на тяхна страна. След продължителна война през [[1659]] г. Русийон е присъединен към Франция и е образувана френската провинция Русийон.<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/place/Roussillon |title=Roussillon |publisher= Encyclopædia Britannica |date=15 октомври 2013 |accessdate=8 септември 2020}}</ref> Въпреки това, до края на [[19 век]] областта, с изключение на столицата Перпинян, запазва напълно каталонски характер.