Битка при Ловеч (1810 – 1811): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
Ред 33:
През 1809 г. действията започват против турските крепости на север от река Дунав. Дунавската руска армия овладява на юг [[Добрич|Базарджик]], [[Силистра]] и [[Разград]]. Решителните действия са свързани с обсадата на [[Шумен]] и [[Русе]].
Преломът във войната е свързан с руската победа в [[Битка при Батин|битката при село Батин]] на 26 август 1810 г. и последващата [[Безусловна капитулация|капитулация]] на турските [[гарнизон]]и в [[Гюргево]] и Русе. Създава се възможност да се окаже съществена помощ на сръбските въстаници и към тях са насочени значителни руски сили. За осигуряването на левия им фланг са необходими действия в района на [[Ловеч]]. Сборен руски отряд с командир генерал-майор [[Михаил Воронцов (офицер)|Михаил Воронцов]] получава заповед от командира на Дунавската руска армия генерала от пехотата [[Николай Каменски]] да овладее [[Плевен]], Ловеч и [[Севлиево]]. Действията стават възможни след [[Безусловна капитулация|капитулация]]та на [[Никополска крепост|Никополската крепост]] на 15 октомври. На този етап руското командване не знае къде точно се намира Ловеч. За пътя към града е ориентирано от местни жители след превземането на Плевен. Според оценката на разузнаването градът, е по-добре укрепен от Плевен. Силите, съсредоточени тук, са подразделения на Видинския турски гарнизон. Сборният отряд започва движението към града на 17 октомври и достига до неговите подстъпи на следващия ден. Турският командир [[Казандор ага]] отказва предложението за капитулация и започва изтегляне на силите си в направлението Ловеч-Севлиево. С последващата незабавна атака сборният отряд бързо превзема града, при това без особени жертви и материални щети. За пръв път пред удивените погледи на ловешките граждани турската власт рухва под ударите на руските части на 18 октомври 1810 г. След продължаващи и настойчиви действия до края на деня отрядът овладява и Севлиево.
Командира на Дунавската руска армия генералът от пехотата Николай Каменски решава силите на отряда да се изтеглят в [[Свищов]]. Причината е свързана с променената оперативна обстановка. Турското командване съсредоточава свой по-силен отряд в [[Търново]] и заплашва сериозно силите на генерал-майор Михаил Воронцов. Освен това е взето решение за зимуване на армията в крепостите по двата бряга на река Дунав. Заедно с руските части градът е напуснат от малко на брой българи, които се установяват в [[Зимнич]]. При тези обстоятелства и практически без бой е възстановена турската власт в града.
| |||