Асен Овчаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mitak456 (беседа | приноси)
и лежи в Русенсият затвор. Там подбира красиви мъжки гласове измежду затворниците и прави отличен затворнически хор с класически и забавен репертоар. Асен Овчаров отива при директора на затвора с искането да бъде разрешено на него и на целият затворнически хор да се явят на прегреда на самодейността в София. Директора на затвора отказва, но след това излиза разбран човек и на свой риск пуска затворниците в София. Асен Овчаров и неговия затворнически хор се завръщат в Русенският затвор със Златен
м Премахнати редакции на Mitak456 (б.): "аз бях негов ученик" не е за енциклопедия
Етикет: Отмяна
Ред 32:
Роден е в [[Харманли]] през [[1906]] г. Завършва гимназия в родния си град. Следва [[химия]] в [[Софийския университет]], но поради липса на средства и веднъж открил своето музикално призвание, не успява да завърши. За кратко учи при преподавателя в Музикалната академия [[Андрей Стоянов]]. През [[1932]] г. в „[[Родно радио]]“ Асен Овчаров изпълнява за първи път в България джазов концерт на живо. По негова инициатива през [[1933]] г. се прави опит за структуриране на джаза и създаване на професионална организация на множащите се оркестри. Джазът е изключен от държавната политика, но с негова помощ се създава първият джаз клуб в България „Джаз оркестрал клуб“, който се учредява в заведението „Алказар“ на бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ в [[София]]. За председател е избран [[Борис Левиев]]. Поради неуредици джаз клубът просъществува само една година. Асен Овчаров прави аранжимент за малък (1936 г.) и за голям оркестър (1937 г.). През лятото свири в „Морското казино“ във [[Варна]], а през зимата свири в съставите на [[Ангел Сладкаров]] и Дилков.<ref name="Литературен форум"/><ref name="pesnopoj.blog.bg"/><ref name="Дума"/><ref name="Тенев">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.omda.bg/public/biblioteka/dragan_tenev/stara_sofia_zabavna_dr_muzika.htm | заглавие=Спомени за стара София: Забавната и танцова музика |достъп_дата =28 септември 2015 |фамилно_име=Тенев |първо_име=Драган |издател=Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни, С., „Български писател“, 1997, с. 220 – 224 |език=bg }}</ref>
 
През [[Втората световна война]] е мобилизиран. През [[1945]] г. създава оркестър, който свири в баровете „Астория“ и „София“ и в ресторант „България“. Солист-цигулар е [[Александър Николов]] – Сашо Сладура. През [[1949]] г. Овчаров е арестуван в обвинение в шпионаж за [[САЩ]] и [[Великобритания]]. Обвинен е за това, че обработвасе иопитва да джазира химна на СССР, а не „[[Интернационалът]]“. Изселен е със съпругата си в [[Тутракан]], след като прекарва 6 месеца в следствения затвор. След това е въдворен в [[Белене (лагер)|концентрационния лагер в Белене]]. Освободен е през [[1952]] г., но скоро след това по политически причини е осъден на шест години затвор и лежи в Русенсият затвор. Там подбира красиви мъжки гласове измежду затворниците и прави отличен затворнически хор с класически и забавен репертоар. Асен Овчаров отива при директора на затвора с искането да бъде разрешено на него и на целият затворнически хор да се явят на прегреда на самодейността в София. Директора на затвора отказва, но след това излиза разбран човек и на свой риск пуска затворниците в София. Асен Овчаров и неговия затворнически хор се завръщат в Русенският затвор със Златен медал от София и тогава Асен Овчаров е освободен предсрочно. (Тези сведения са лично от самия Асен Овчаров, на когото аз бях частен ученик по музика).
 
Избира да бъде интерниран в [[Пловдив]], след като му е забранено да се завърне в София. В Пловдив преподава [[акордеон]] в Музикалното училище. Работи като композитор и диригент на Ансамбъл за песни и танци при [[Радио Пловдив|Радио „Пловдив“]]. Ръководи естрадния състав на Дома на транспортните работници.