Мариинско евангелие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-la}} => {{lang|la}} |
м Bot: Automated text replacement (- засега + ); козметични промени |
||
Ред 23:
Евангелието се състои от 173 листа [[пергамент]]. Наименованието му произлиза от скита „[[Мариински скит (Света гора)|Света Дева Мария]]“ на [[Света гора]], където е открито от руския славист [[Виктор Григорович]] през 1845 г. Той го отнася в [[Русия]]. След неговата смърт ръкописът попада в московския [[Румянцевски музей]], а сега се намира в [[Руска държавна библиотека|Руската държавна библиотека]] (Григ. № 6 / М.1689) в Москва. Два отделни листа, така наречените Михановичеви листове, се пазят в Австрийската национална библиотека, [[Виена]], под сигнатура ''Vindob. Slav. 146'', попаднали там от частната колекция на [[Франц Миклошич]].<ref name="РБЛ 337"/>
Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са запазени началото и краят му. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на [[кирилица]]. Липсва и лист 167. Писано е с обла глаголица, с каквато са изписани и [[Зографско евангелие|Зографското]] и [[Асеманиево евангелие|Асеманиевото евангелие]]. Писмото е над линия. Преди евангелията на Марко, Лука и Йоан има миниатюрни изображения на съответните евангелисти, представени в цял ръст. Тяхната грубовата рисунка, както и някои особености от иконографски характер
Ватрослав Ягич предполага, че евангелието е от западните сърбо-хърватски земи, но това мнение е отхвърлено от науката.<ref name="РБЛ 337"/> Въз основа на смесването на буквите [[ѫ]] и [[Ѹ]] се смята, че Мариинското четвероевангелие произлиза от Северна Македония, на границата със сръбския език.<ref name="РБЛ 337"/> В [[морфология (езикознание)|морфологичен]] аспект евангелието съдържа архаични черти в лексиката.<ref name="РБЛ 337"/>
Ред 63:
{{Старобългарски ръкописи}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Глаголица]]
[[Категория:Старобългарски писмени паметници]]
| |||