Частно право: Разлика между версии

'''Частното право''' ''(на [[английски език|английски]]: Private law, както и Civil law)'' е [[понятие]] от [[римско право|римското право]] и самостоятелна част от [[История на правото|историческото развитие на правото]] и [[Теория на правото|юридическата теория]] за него. [[Римляни]]те създават частното право, което урежда предимно [[Гражданско право|гражданскоправните отношения]] и определя [[Права и задължения|правата и задълженията]] на римските граждани.

[[Право]]то за римляните се дели на няколко групи [[Правна норма|правни норми]], според предназначението си и уредбата на [[обществени отношения|обществените отношения]]. Първата група образува [[Публично право|публичното право]], което включва и религиозни норми (т.нар. сакра). По римско време правните норми не са диференцирани още от религиозните. Нормите на частното право образуват втората и основна група в римското право. Частното право се състои от [[jus naturale]], т.е. природно или [[естествено право]]. Нормите на jus naturale притежават не само хората, но и всички живи същества. В частното право се включва също така [[jus gentium]], или “общо„общо [[право на народите]]”“, което се отнася изобщо и само до хората, независимо от тяхната държавна принадлежност. По-късно jus gentium послужва за основа при формулирането на понятието за [[Международно право|международното право]] от [[Хуго Гроций]]. Третата част на частното право образуват нормите на [[jus civile]], или собствено право на древните римляни – квирити.