Мелис е автор на недостигналото до нас произведение „За природата”природата“, части от което са известни по цитати от други антични автори, в което критикува както възгледите на [[атомисти]]те, така и на питагорейците, [[Емпедокъл]] и Хераклит от гледната точка на елеатите, разбиращи [[Битие (философско понятие)|битието]] като единно, неподвижно, непрекъснато, безкрайно, нематериално, самодостатъчно и самотъждествено, непородено във времето: „Това, което е, е било винаги и ще бъде вечно. Защото ако то е възникнало, това означава, че преди възникването си не е съществувало. А ако е нямало нищо, то нищо не може нещо да съществува, защото от нищото не може да възникне нищо”нищо“. (''Аристотел, Физика D 6. 213 b 12''). Новото при Мелис, по сравнение с по-ранните елеати е, че [[безкрайност]]та на битието вече се разбира не само в темпорален, но и в пространствен смисъл.
