Уикипедия

Международни стандарти за финансови отчети: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Международните стандарти за финансовoфинансово отчетане<!-- ОФИЦИАЛНО НАЗВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ --> (МСФО)''' ({{lang|en|''International Financial Reporting Standards'', ''IFRS''}}) се състоят от [[Счетоводство|счетоводни]] стандарти и
разяснения, издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти [[(СМСС)]]. По своята същност представляват писмени правила за счетоводно отчитане, които компаниите, деклариращи тяхното прилагане, трябва да спазват при изготвянето на финансовите си отчети. Най-общо тези правила се отнасят до първоначалната оценка и първоначалното признаване на активи и пасиви, приходи и разходи, последваща оценка, отписване, представяне и оповестяване във финансовите отчети и др. МСФО се считат за „принципно базирани стандарти“, тъй като съдържат общи правила, без да дават детайлни насоки за тяхното прилагане.
 
Ред 10:
 
== История на МСФО ==
'''Комитетът за международни счетоводни стандарти'''<ref>На български: ''КМСС''; {{lang|en|IASC}}, от ''International Accounting Standards Committee''.</ref> е създаден през 1973 година. Дейността му е насочена към хармонизиране на съдържанието и представяне на финансовите отчети в световен мащаб чрез публикуване на МСС. Той работи в тясна връзка с Международната организация на комисиите по ценни книжа и организации като Съвета по стандарти за финансово отчитане (''FASB'') на САЩ, за да гарантира съвместимостта между националните и международн0ите счетоводни стандарти.
 
След преструктурирането на Комитета за международни счетоводни стандарти през 2001 г. стандартите вече се наричат МСФО (Международни стандарти за финансово отчитане) и се подготвят от '''Съвет по международни счетоводни стандарти (СМСС)'''<ref> На български: ''СМСС''; {{lang|en|IASB}}, от ''Inetrnational Accounting Standards Board''.</ref>, който е със седалище в [[Лондон]].
 
Понастоящем '''понятието МСФО''' (IFRS) според СМСС в широк смисъл включва:
 
# Старите стандарти с название '''Международни„Международни счетоводни стандарти'''стандарти“ (МСС) (с номера от 1 до 41, но техният брой е общо 28, издадени в периода от 1973 г. до 2001 г.).
# Новите стандарти с название '''Международни„Международни стандарти за финансово отчитане'''отчитане“ (МСФО в тесния смисъл на това понятие- – общо действащи 13. Стандарти, издадени от СМСС, но все още не влезли в сила: МСФО 9 ''Финансови инструменти'' – в сила от 1 януари 2018 г.; МСФО 14 ''Регулаторно отсрочени сметки'' – за неопределена дата в бъдеще; МСФО 15 ''Приходи от договори с клиенти'' – в сила от 1 януари 2018 г.; МСФО 16 ''Лизинг'' – в сила от 1 януари 2019 г.).
# '''Разяснения''' към стандартите '''ПКР''' (Постоянен комитет за разяснения – по името на комитета, който ги е разработвал, издадени с това название до 2001 г.).
# '''Разяснения''' към стандартите '''КРМСФО''' (новите разяснения, издадени от Комитета за разяснения на МСФО, приемник на ПКР, издадени след 2001 г.)
 
=== Сближаване между МСФО и американските Общоприети счетоводни принципи (''US GAAP'') ===
На '''29 октомври 2002 г.''' Съветът по международни счетоводни стандарти (''IASB'') и американският Съвет по стандарти за финансово отчитане (''FASB'') подписват ''Меморандум за разбирателство'', известен още като „споразумението от Норуолк“, според който двата съвета започват процес на взаимно сближаване на двата типа стандарти – МСФО и американските счетоводни стандарти, чрез тяхното преработване и възприемане на най-добрите счетоводни правила на съответния етап. Целта на процеса на сближаване е да се усъвършенстват двата типа стандарти, така че да се намалят значително различията между тях, което на свой ред ще допринесе за подобряване на сравнимостта на [[Финансов отчет|финансовите отчети]] на предприятията в световен мащаб и намаляване на разходите за тяхното изготвяне.
 
== Правна уредба на МСС/МСФО ==
В [[България]] са приети за официална база за изготвяне на финансови отчети с Постановление № 207 на [[Министерски съвет|МС]] от 7 август 2006 година<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/broeveList.faces ПМС №207/7 август 2006]</ref> за приемане на МСФО, приети от [[Европейска комисия|Европейската комисия]], в редакцията им към 1 януари 2005 година, изготвени от Съвета по международни счетоводни стандарти, и за приемане на Национален счетоводен стандарт. Постановлението е отменено от датата на членството на [[Република България]] в [[ЕС]].
 
Всички МСФО са приети с Регламент (ЕО) № 1126/2008 на ЕК от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, публикуван в Официалния вестник на ЕС от 29 ноември 2008 г. В посочения регламент официално е възприето названието на български език '''Международни„Международни стандарти за финансово отчитане'''отчитане“ (МСФО). В ЗСч обаче като общо название на всички международните стандарти се използва названието '''Международни„Международни счетоводни стандарти'''стандарти“ (МСС, както в Регламент (ЕО) № 1606/2002). Последващите изменения в стандартите са приети с 51 регламента (към 31 декември 2015 г.), публикувани в Официалния вестник на ЕС, след като са одобрени от Европейската комисия. Регламентите имат пряко действие във всяка страна членка на ЕС – стандартите и разясненията влизат веднага в сила, без да е необходимо да бъдат утвърждавани официално от законодателството на всяка страна.
 
== Разлики между [[НСФОМСП|НСС]] и МСФО ==
Ред 59:
## Според СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации може да се признае провизия за предстоящо преструктуриране към датата на бизнес комбинация (както в стария МСС 22). ''МСФО 3 Бизнес комбинации'' не разрешава това.
## МСС 7 регламентира два метода за структуриране на отчета за паричните потоци – пряк и косвен, докато според СС 7 – Отчети за паричните потоци (в сила от 1 януари 2008 г.) – само прекия метод. Косвеният метод вече не се допуска съгласно СС 7.
## ''МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки'' изисква корекцията на съществени грешки от минали периоди и презчисления в резултат на промяна на счетоводна политика с обратна сила да се правят с използването само на един подход – чрез корекция на началното салдо на неразпределената печалба или на друг засегнат компонент на собствения капитал („капиталов подход“), докато СС 8 – Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика възприема два подхода (по избор)- – препоръчителен (капиталов подход) и допустим алтернативен – чрез отразяване на корекциите в текущата печалба или загуба, както беше в стария МСС 8.
## ''МСС 16 Имоти, машини и съоръжения'' изисква да се начисляват амортизации на амортизируеми активи от момента, когато активът е наличен за употреба, докато СС 4 – Отчитане на амортизациите: от началото на месеца, следващ месеца, в който активът е придобит или въведен в употреба (по-късният).
## Според МСС 16 амортизирането на актив не се преустановява, ако той е неизползван, изваден от активна употреба или е държан за изваждане от употреба (освен ако е напълно амортизиран). Според СС 4 е тъкмо обратното – позволява се да не се начисляват амортизации на дълготрайни активи, консервирани за периода, през който не се употребяват в дейността (най-малкото една година)(т. 1, буква „г“).
Ред 70:
## Според СС 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, финансовите отчети на дъщерно предприятие не се консолидират, ако (a) дъщерното предприятие действа в условията на строги дългосрочни ограничения, (б) дъщерното предприятие се притежава единствено с цел последваща продажба, или (в) ако информацията, необходима за изготвянето на консолидирания финансов отчет не може да бъде получена без прекомерни разходи или забавяне – в редки случаи (т. 5.5). МСФО 10 ''Консолидирани финансови отчети'' не допуска освобождаване в такива случаи от консолидация.
## Според СС 1 – Представяне на финансови отчети невнесеният капитал и обратно изкупените собствени акции се представят като актив в баланса, а според ''МСС 32 Финансови инструменти: представяне'' – като намаление на собствения капитал.
## Съгласно ''МСС 32 Финансови инструменти: представяне'' разходите за емитиране на акции, права и други собствени капиталови инструменти се отчитат в намаление на собствения капитал, докато според НСС – като текущи разходи; положителните/отрицателни разлики от препродажба на собствени акции според МСС 32 се отчитат в собствения капитал (премийния резерв), докато по НСС- – като текущи финансови приходи/разходи.
## Положителната репутация, възникнала при бизнес комбинация (придобиване), се амортизира за максимален срок от 5 г. според СС 22, докато МСФО 3 забранява амортизиране на положителна репутация, тя може само да се обезценява по реда на ''МСС 36 Обезценка на активи''. Отрицателната репутация според СС 22 се признава като приход на части, докато съгласно МСФО 3 се признава като приход еднократно в периода на бизнес комбинацията („печалба от изгодна покупка“).
## Първоначалните преки разходи за уреждане на заеми според ''МСФО'' ''9 Финансови инструменти'' се капитализират и признават на части като текущи разходи през срока на заема по метода на ефективния лихвен процент. Според СС 32 – Финансови инструменти, те се отчитат еднократно като текущи при получаването на заема.
## ''МСС 34 Междинно финансово отчитане'' разрешава изготвянето на пълни или съкратени (сбити) междинни финансови отчети, докато СС 34 – Междинни финансови отчети – само пълни (в сила от 1 януари 2008 г.).
## МСС 38 разграничава нематериалните активи на два вида: (а) нематериални активи с ограничен живот (те се амортизират), и (б) нематериални активи с неограничен живот (те не се амортизират, могат само да се обезценяват). СС 38 – Нематериални активи, не прави такова разграничение.
## ''МСФО 9 Финансови инструменти'' дава възможност при спазване на определени ограничителни условия всеки новопридобит финансов актив или възникнал финансов пасив да бъде класифициран („определен“) в категорията "финансови„финансови активи/пасиви, определени за оценяване по справедлива стойност през печалбата или загубата"загубата“ („опция на справедливата стойност“), с цел отчитане на разликите от преоценките в текущата печалба или загуба. Такава възможност няма съгласно СС 32 – Финансови инструменти.
## СС 24 – Оповестяване на свързани лица, изисква оповестяване и за сделки на предприятието с административния персонал (т. 4.4). В МСС 24 няма такова изискване.
## ''МСС 21 Ефекти от помените в обменните курсове'' разграничава функционална валута (валутата на основната икономическа среда, в която функционира предприятието) и валута на представяне (валутата, в която са представени финансовите отчети). Оттук всяка валута, различна от функционалната валута, е чуждестранна валута. Концепцията за функционалната валута не е възприета в СС 21. Вместо функционална валута и валута на представяне в СС 21 се използва само едно понятие – отчетна валута.
## Според МСФО 9 преките разходи по придобиването на финансов актив, оценяван по справедлива стойност през печалбата, в т.ч. държаните за търгуване, се отчитат като текущи разходи, а не се включват в първоначалната оценка на актива. Според СС 32 – Финансови инструменти, преките разходи по придобиването на финансов актив, държан за търгуване, се включват в цената му на придобиване.
## Съгласно ''МСФО 3 Бизнес комбинации'' преките разходи по бизнес комбинацията се отчитат като текущи. Според СС 22 – Отчитане на бизнескомбинации, такива разходи не се отчитат като текущи, а се включват в цената на придобиване на бизнескомбинацията и по този начин оказват влияние върху размера на признатата репутация. Друга разлика е, че според МСФО 3 неконтролиращото (малцинствено) участие може да се оцени и по справедлива стойност (справедливата стойност на дяловете или акциите, съставляващи неконтролиращото участие, по данни от активен пазар или по друг метод за оценяване), а не само като дял от справедливата стойност на нетните активи на придобитото предприятие, както е според СС 22. Избраният метод за оценка на неконтролиращото участие съгласно МСФО 3 оказва влияние и върху размера на отчетената репутация.
## Според МСФО 3 репутацията се определя по начин, различен от този в СС 22. Репутацията е разликата между: (а) и (б), където: (а) е сборът от: справедливата стойност на възнаграждението по сделката + неконтролиращото участие + справедливата стойност на предишно дялово участие (при поетапна бизнес комбинация); (б) справедливата стойност на разграничимите нетни активи на придобитото предприятие или дейности (100 %). Когато разликата е положителна, е налице положителна репутация, а когато е отрицателна – „печалба от изгодна покупка“ (т.е. отрицателна репутация). Според СС 22 репутацията е разликата между (а) първоначалната стойност при придобиването (цената на придобиване на бизнескомбинацията) и (б) дела на придобиващия в справедливата стойност на разграничимите нетни активи на придобитото предприятие или дейности, т.е. както бе в предишната версия на МСФО 3.
## Според ''МСС 40 Инвестиционни имоти'' имоти в процес на изграждане или разработване за бъдещо използване като инвестиционни имоти са в обхвата на МСС 40, а не в обхвата на ''МСС 16 Имоти, машини и съоръжения''. Следователно ако предприятието е избрало модела на справедливата стойност като последваща оценка на инвестиционните си имоти, и такива имоти трябва да преоценява по справедлива стойност с отчитане на разликите от преоценките в текущата печалба или загуба. Според СС 40 разходите за разработването или изграждането на такива имоти се отчитат като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи.
## Според МСФО 10 ''Консолидирани финансови отчети'' неконтролиращото (малцинственото) участие, посочено в консолидирания финансов отчет, може да бъде и отрицателна величина. Според СС 27 не се допуска отрицателна оценка на малцинственото участие.
Ред 92:
Издавайки документа, двата съвета предлагат две основни неща: да се създаде свързваща информация и да се дисагрегира информацията. Свързаността ще даде възможност ползвателите на отчетите да проследяват информацията в различните компоненти; дисагрегирането ще бъде начин различните икономически събития да се представят отделно. За да постигнат тези цели, съветите са развили основан на принципи формат на финансовите отчети, който е представен в документа за обсъждане. Той е отворен за коментари до 14 април 2009 г.
 
* На 6 септември 2007 г. СМСС издаде променена версия на '''МСС 1 Представяне на финансови отчети'''. Измененията в стандарта са сравнително малки, но те представляват първият етап от цялостен проект за промяна на представянето на информация във финансовите отчети. Промененият стандарт влиза в сила от 1 януари 2009 г. и eе приет с Регламент (ЕО) № 1274/2008 от 17 декември 2008 г. (публ. в ОВ, бр. L 339 от 18 декември 2008 г.). Той е резултат от приключването на първата фаза от съвместния проект на СМСС (IASB) и американския ССФО (Съвет по стандарти за финансово отчитане, FASB), насочен към преразглеждане и привеждане в съответствие на изискванията за представяне на информация във финансовите отчети.
 
Основни промени: въвежда се изискването за изготвянето на ''отчет за всеобхватния доход'' на мястото на отчета за доходите, променя се названието на баланса в отчет за финансовото състояние, променя се структурата и съдържанието на отчета за промените в собствения капитал. Няма изменение в структурата и съдържанието на отчета за паричните потоци (регламентът за него е в ''МСС 7 Отчети за паричните потоци''). Отчетът за всеобхватния доход може да бъде изготвен по избор като един отчет (с два „раздела”„раздела“: първи, за текущата печалба или загуба, и втори, за другия всеобхватен доход) или като два отделни отчета – отчет за доходите (както досегашния) и отчет за всеобхватния доход. Въвеждането на всеобхватния доход е насочено към потребителите на информация, които да могат да получат информация за съвкупния доход, генериран от предприятието, независимо от това дали той е отразен в отчета за доходите или в собствения капитал. В отчета за промените в собствения капитал вече се отразяват само измененията в собствения капитал, породени от операции със собствениците, като разпределени дивиденти, увеличение или намаление на собствения капитал и др.
 
Освен това предприятията трябва да представят отчет за финансовото състояние (баланс) в началото на най-ранния сравним период, когато предприятието прекласифицира статии в отчета за финансовото състояние, прилага счетоводна политика с обратна сила или прави преизчисления с обратна сила (при корекция на грешки). Преработеният МСС 1 води до изменения в 5 МСФО, 23 МСС и 10 разяснения. В резултат на промените в термините е променено и названието на МСС 10: от ''МСС 10 Събития след датата на баланса'' на ''МСС 10 Събития след отчетния период''.
Ред 100:
* На 13 октомври 2008 г. Съветът по Международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува изменение на '''МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване''' и на МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване, с което се разрешава прекласифициране на финансови инструменти, за които по досегашната версия на МСС 39 това не се позволява. Изменението на МСС 39 дава възможност при редки обстоятелства да се прекласифицират определени финансови инструменти извън финансовите активи, държани за търгуване, и финансовите активи на разположение за продажба. Изменението на МСС 39 и МСФО 7 е прието от Европейската комисия с Регламент (ЕО) № 1004/2008 от 15 октомври 2008 г. (публ. в ОВ от 16 октомври 2008 г., бр.L 275). Най-ранната дата, от която може да се извърши такова прекласифициране, е 1 юли 2008 г. Изменението на двата стандарта е част от серията от стъпки, които СМСС предприе за промяна на счетоводните правила в отговор на финансовата криза. То дава възможност на компаните от ЕС, прилагащи МСФО, да преодолеят неблагоприятни загуби от спад в пазарните цени на силнорискови ценни книжа и други финансови активи. С изменението се намаляват различията между МСФО и Общоприетите счетоводни принципи на САЩ в тази област.
 
* През март 2009 г. СМСС издаде изменение на '''МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване''' – „Подобряване на оповестяването за финансовите инструменти (изменение на МСФО 7)”“. което влиза в сила от 1 януари 2009 г. С изменението на МСФО 7 се въвежда изискването за тристепенно равнище на йерархия при оповестяването на информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, чиято последваща оценка е справедливата стойност, и допълнителни оповестявания за ликвидния риск. Изменението на МСФО 7 е прието от Европейската комисия с Регламент (ЕО) 1165/2009 от 27 ноември 2009 г., публ. в ОВ, бр. L 314. Изменението на МСФО 7 представлява част от усилията на СМСС да се преодолеят последиците от финансовата криза и в отговор на очакванията на Г-20 в тази насока.
 
* През април 2009 г. СМСС издаде проект с название “„'''Подобрения на Международните стандарти за финансово отчитане'''”“ – втори по рода си (първият беше издаден през май 2008 г., в сила от 1 януари 2009 г.), с които се правят промени в 12 стандарта като част от програмата за годишни подобрения на стандартите. С този проект се внасят необходими, но не толкова спешни изменения на МСФО. Повечето от промените влизат в сила от 1 януари 2010 г., въпреки че се разрешава и по-ранното им прилагане. Подобренията на МСФО от април 2009 г. са приети от Европейската комисия с Регламент (ЕО) 243/2010 от 23 март 2010 г., публ. в ОВ, бр. L 77.
 
* На 12 ноември 2009 г. СМСС издаде нов стандарт – '''МСФО 9 Финансови инструменти''', като първи етап от проекта за замяната на ''МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване''. Новият стандарт влиза в сила от 1 януари 2013 г., като по-ранното прилагане се разрешава, в т.ч. и за финансовите отчети за 2009 г. Засега стандартът не е приет от Европейската комисия.
 
* '''Нов стандарт – МСФО за МСП'''. На 9 юли 2009 г. СМСС публикува ''Международен стандарт за финансово отчитане за малки и средни предприятия'' (МСФО за МСП). Той е в обем от 230 страници и е резултат от продължителен петгодишен процес на разработване и многократни обсъждания. Особеност е, че в него не е фиксирана дата на влизане в сила: законодателството на всяка страна трябва да го приеме по съответния ред и да определи датата му на влизане в сила. МСФО за МСП по същество представлява съкратена и по-опростена версия на пълните МСФО. В него са възприети основните концепции и принципи (изходни предположения), съдържащи се в ''Общите положения за изготвянето и представянето на финансови отчети'' („концептуалната рамка”рамка“), представляващи теоретичните основи на англо-американската счетоводна система.
 
Съдържанието на МСФО за МСП е структурирано в 35 раздела, всеки от които в тематично отношение може да се разглежда като отделен стандарт. Някои от тях повтарят названието на отделни МСС/МСФО. Стандартът не съдържа теми, които не са подходящи за МСП (нетна печалба на акция, информация по сегменти, междинни финансови отчети, специално отчитане на активи, държани за продажба); в области, за които пълните МСФО разрешават алтернативно счетоводно третиране, МСФО за МСП позволява само един начин на отчитане (например може да се прилага само моделът на цената на придобиване по отношение на имоти, машини и съоръжения и нематериални активи); много от основните изисквания за признаване и оценяване на активи, пасиви, приходи и разходи са опростени в сравнение с пълните МСФО; изискват се по-малко оповестявания.
Ред 116:
Засега прилагането на МСФО за МСП в ЕС се отлага, тъй като от 27 страни членки 9 са против възприемането на стандарта. Сред последните са Франция, Германия, Италия, Полша, България и др. Счита се, счетоводните директиви (4-та и 7-а за индивидуалните и консолидираните финансови отчети на компаниите), имплементирани в националните счетоводни стандарти на всяка страна, трябва да бъдат водещи по отношение на малките и средните предприятия, а МСФО (пълни) да останат за големите компании.
 
● На 6 май 2010 г. СМСС издаде “'''Подобрения„Подобрения на Международните стандарти за финансово отчитане'''”отчитане“ (Подобрения на МСФО от май 2010 г.), с които се внасят незначителни промени в осем МСФО и едно разяснение: МСФО 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане, МСФО 3 Бизнес комбинации, МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване, МСС 1 Представяне на финансови отчети, МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия, МСС 31 Дялове в съвместни предприятия, МСС 34 Междинно финансово отчитане и КРМСФО 13 Програми за лоялност на клиентите. Това са третите поред годишни подобрения, издадени от СМСС. Те влизат в сила от 1 януари 2011 г. Приети са за приложение в ЕС с Регламент (ЕС) № 149/2011 от 18 февруари 2011 г., Официален вестник, бр. L 46 от 19.2.2011 г.
 
● На 16 юни 2011 г. СМСС публикува '''изменение„изменение на МСС 1 Представяне на финансови отчети'''отчети“ с название „Представяне на компонентите на друг всеобхватен доход“. То е резултат от работата по съвместен проект с американския Съвет за стандарти за финансово отчитане (FASB). Изменението е прието за приложение в ЕС с Регламент (ЕС) № 475/2012 от 5 юни 2012 г., Официален вестник, бр. L 146 от 6 юни 2012 г. Промените влизат в сила след 1 юли 2012 г. (за България – от 1 януари 2013 г.). С изменението на МСС 1 се въвеждат две основни промени: (1) Изменя се названието на отчета за всеобхватния доход на „отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход”доход“. (2) Изисква се групиране и представяне на статиите на другия всеобхватен доход в зависимост от възможността им да бъдат прекласифицирани в бъдеще.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Международни_стандарти_за_финансови_отчети“.