Дъбница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 26:
Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в [[Блатска]], Дъбница и [[Хвостяне|Фустани]] живеят 1100 [[помаци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.]</ref>
 
Годината е 1925/26 г. Преди това в селото е имало единствено религиозно обучение към местната джамия. През същата година е построено и училището. И така – това е преломен и исторически момент. Положено е началото на едно голямо и благородно дело – в изцяло помашкототурското тогава село Дъбница.
 
През 1927 г. официален преподавател по [[турски език]] става учителят Хюсни Мемишев, родом от с. [[Бяла река (област Шумен)|Бяла река]], [[Шумен (област)|Шуменско]], който е завършил турско педагогическо училище в гр. [[Шумен]].
 
През 1928 г. става първото голямо изселване на помацитетурците от селото в [[Турция]]. През същата година идват и първите заселници – бежанци от [[Егейска Македония]]. По това време училището разполага вече и със своя собствена библиотека. На 3 март 1935 г., с помощта на кмета Христо Калайджиев от гр. [[Варна]], се открива безплатна ученическа трапезария за 19 деца. 1935 година е паметна за просветното и културно дело на селото. Основан е първият театър. След дълга и усилена подготовка под ръководството на местния лекар Иван Лавров ученици, учители и общественост изнасят пиесата „Нашите врагове“. През 1936 г. заможни местни хора даряват на училището 4 дка земя, която се обособява като овощна градина.
 
От 1936 г. училището започва да носи името на [[Христо Ботев]]. През 1949/50 г. то се разделя на две: българско – с 4 слети паралелки, и турско първоначално малцинствено училище – с 5 паралелки. Учители по турски език са Мухетин Мехмедов от гр. [[Благоевград]], Исмаил Салиев от с. [[Вълнари]], Шуменско, и Дахил Ахмедов от с. [[Зидарци]], [[Перник (област)|Пернишко]], а в българското училище – Ангел Делчев от гр. [[Неврокоп]], Васил Палев от с. [[Ковачевица]] и Тодор Мавродиев от с. [[Заграде]]. През 1950 г. училището става средищно за селата [[Ореше]], [[Крушево (област Благоевград)|Крушево]], [[Долно Дряново]], [[Хвостяне]] и [[Блатска]].
Ред 40:
Днес в Основно училище „Христо Ботев“, с. Дъбница, се учат около 170 ученика.
 
В селото живяят [[българи мюсюлмани]], както и малко православни българи и цигани. Част от помаците се турчеят, макар да не знаят добре турски.
 
19 април е определен за ден на село Дъбница.