Уикипедия

Икономика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Друго значение|сферата на човешка дейност|науката|икономика (наука)}}
'''Икономика''' (от гръцки οίκος - „домакинство“ и νέμoμαι - „управлявам“) е област от производството, разпространението и търговията, както и потреблението на стоки и услуги от различни посредници. Разбрана в най-широкия си смисъл, „Икономиката се определя като социална област, която набляга на практиките, дискурсите и материалните изрази, свързани с производството, използването и управлението на ресурсите“<ref>James, Paul; with Magee, Liam; Scerri, Andy; Steger, Manfred B. [https://www.academia.edu/9294719/Urban_Sustainability_in_Theory_and_Practice_Circles_of_Sustainability_2015_ (2015). Urban Sustainability in Theory and Practice: Circles of Sustainability.] London: Routledge. p. 53</ref>▼
 
▲'''Икономика''' ({{lang|el|на=от гръцки |οίκος -}} – „домакинство“ и ''νέμoμαι -'' – „управлявам“) е област от производството, разпространението и търговията, както и потреблението на стоки и услуги от различни посредници. Разбрана в най-широкия си смисъл, „Икономиката се определя като социална област, която набляга на практиките, дискурсите и материалните изрази, свързани с производството, използването и управлението на ресурсите“<ref>James, Paul; with Magee, Liam; Scerri, Andy; Steger, Manfred B. [https://www.academia.edu/9294719/Urban_Sustainability_in_Theory_and_Practice_Circles_of_Sustainability_2015_ (2015). Urban Sustainability in Theory and Practice: Circles of Sustainability.] London: Routledge. p. 53</ref>
Дадена икономика е резултат от набор от процеси, които включват като основни фактори нейните култура, ценности, образование, технологична еволюция, история, социална организация, политическа структура и правни системи, както и нейната география, природни ресурси и екология. Тези фактори дават контекст, съдържание и определят условията и параметрите в които дадена икономика функционира. С други думи, икономическата област е социална област на човешките практики и сделки. Тя не стои изолирана от света.
 
Съвременния капитализъм е пазарна икономика, в която собствеността на производствения капацитет е притежаван и управляван от [[частния сектор]]. Ролята на държавата е ограничена, до голяма степен, и се свежда до определени задачи.
 
От друга страна, традиционния социализъм е икономика, основана на команда, в която пазарите на свободния обмен на стоки и услуги, както и производството им, се заменят с производство, търговия и дистрибуция, направена от правителството на централното планиране или държавни предприятия. В тази икономика всички частни собственици на капитала (наречен капиталист) и на земя (наречени собствениците на земя) не са разрешени или забранени; разрешено само частната собственост е на потребителски стоки.
 
Line 10 ⟶ 13:
 
=== В Средновековието ===
През [[Средновековие]]то, в центъра на икономическите дейности отново е била прехраната. Едва по време на [[Велики географски открития|Великите географски открития]], завоевателите започнали да искат „рисков“ капитал - – средства, чиито влагане ще бъде оправдано с богатствата, които ще бъдат донесени от [[Нов свят|Новия свят]]. Търговци като [[Якоб Фугер]] и [[Джовани ди Бичи]] (1360- – 1428) основали първите [[банка|банки]]. Откритията на [[Марко Поло]], [[Христофор Колумб]] (1451- – 1506) и [[Васко да Гама]] довели до създаването на първите глобални икономики. Първите предприятия се занимавали с търговия. Първата [[стокова борса]] била основана в [[Антверпен]]. По това време, смисъла на понятията икономика и търговия съвпадали.
 
=== Колониализацията ===
''Виж още [[Колониализация]].''
 
Европейските завоевания ставали колонии. Силните нации-държави [[Испания]], [[Португалия]], [[Франция]], [[Великобритания]] и [[Нидерландия]] се опитвали да контролират търговията чрез [[мито|мита]] и такси, целящи да защитят собствените им икономики. [[Меркантилизъм]] е след първите опити да се намери баланс между частните и държавните интереси. Влиянието на аристокрацията намаляло, били образувани първите държавни икономически органи. Банкери като [[Ротшилд]] (1773- – 1855) започнали да дават заеми за държавни проекти, като войни и инфраструктура.
 
=== Индустриалната революция ===
Развитието на науката и техниката направило възможна индустриалната революция. Първият икономист в съвременния смисъл на думата бил [[Адам Смит]] (1723- – 1790). Той изказал хипотезата, че поддържането на [[свободна търговия]] е личен интерес на всеки човек, което се превърнало в антропологичната основа на икономиката. Много хора емигрирали от Европа в Америка в търсене на икономическа свобода. По същото време, в Европа, меркантилизмът (протекционизмът) започнали да отстъпват на свободния капитализъм, което довело до [[икономически растеж]]. Откритията в науката и тяхното приложение в техниката позволили масовото производство на стоки и разделянето на труда, които дали основа на [[индустриална революция|индустриалната революция]].
 
=== Капитализъм и комунизъм ===
Line 24 ⟶ 27:
 
=== След Втората световна война ===
След хаоса на двете световни войни и [[Голямата депресия]], хората започнали да търсят нови средства за контрол върху икономиката. Началото било дадено от икономистите [[Фридрих фон Хайек]] (1899- – 1992) и [[Милтън Фридман]] (1912- – 2006), които настоявали за създаване на механизъм за глобална световна търговия. Те са основоположници на т.нар. неолиберализъм. Предоминиращият възглед бил на [[Джон Мейнард Кейнс]] (1883- – 1946), който настоявал за по-строг контрол на пазара от страна на държавата — – поставил началото на теорията, според която държавната намеса може да облекчи икономическите проблеми и да стимулира растежа. В края на 50-те години на 20 век икономическият растеж в Америка и Европа (т.нар. ''икономическо чудо'', {{lang|de|Wirtschaftswunder}}) — – довел до нова форма на икономиката, в центъра на която била консумацията. През 1958 г. [[Джон Кенет Гълбрайт]] (1908- – 2006) започнал да говори за консуматорско общество. Икономическата система в повечето развити държави се определя като ''социална пазарна икономика''.
 
=== Краят на 20 век – началото на 21 век ===
След падането на [[Желязната завеса]] и преминаването на страните от Източния блок, включително България, към демократично управление и пазарни икономики, започва да се налага идеята за постиндустриалното общество, идея, която трябва да означи едновременно налагането на сектора на услугите за сметка на индустриалното производство, а също и нарасналата необходимост и ценност на знанието и креативността в бизнеса. В действителност идеята за постиндустриалното общество възниква през 70-те на 20 век <ref>Съществува дебат около първото използване на термина, като едно от предположенията е, че терминът е изкован от Даниел Бел в книгата му от 1973 ''The Coming of Post-Industrial Society'', а другото предположение възлага авторството на Иван Илич, латинско американски социален философ в книгата му ''Tools for Conviviality''. Терминът също така е използван във философията, за да означи затихването на [[постмодернизма]] през 90-те.</ref>, но тя особено се налага, за да опише ръстът на икономики като Китай в този период и сегашния момент (терминът е например използван от Бил Клинтън за да опише икономическия ръст в Китай през 1998).
 
С масовото навлизане на интернет особено след 2000- – 2001 възниква идеята за интернет и информационна икономика, както и се налага значението на електронната търговия и бизнес, както и разбирането за глобалното информационно общество. Експанзията на икономики като китайската и бразилската в същото време отменят правилото за западно-доминираните (от типа САЩ и Западна Европа) икономически модели, макар че в действителност те съдържат много от характеристиките на тези модели.
 
== Устройство на икономиката (стопанството) ==
Line 37 ⟶ 40:
=== Сектори ===
Относително обособени дейности в икономиката изграждат верига от причинно-следствени връзки, на основата на които тя се разделя на четири сектора<ref>„Сектор“ е взаимозаменяема дума с „бранш“ и „отрасъл“, когота това се отнася до специфична дейност, например: текстилен сектор = текстилен бранш = текстилен отрасъл.</ref>:
# [[Първичен икономически сектор]] — – добив на суровини (руди, горива) и отглеждане на растения и животни със селскостопанско предназначение;
# [[Вторичен икономически сектор]] — – индустриално преработване на добитите суровини в технологично нови материални изделия;
# [[Третичен икономически сектор]] — – услуги;
# [[Четвърти икономически сектор]] — – образование, научни изследвания, информационни технологии и изобщо дейности, основаващи се изключително на знанието. Във връзка с това се употребява и понятието [[икономика на знанието]].
 
Първичният сектор е този с най-ниска добавена стойност, а последният съответно с най-високата добавена стойност, което означава, че той, при равни други условия, ще носи най-високата възвръщаемост.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Икономика“.