Антропологични и генетични проучвания на прабългарите: Разлика между версии

Редица изследователи свързват населението от [[Салтово-маяцка култура|Салтово-маяцката археологическа култура]] с [[алани]]те, прабългарите и [[хазари]]те.<ref>[http://www.aspirant.vsu.ru/ref.php?cand=2154 Савицкий Н. М. Жилые постройки лесостепного варианта салтово-маяцкой культуры: диссертация на соискание ученой степени кандидата исторических наук. – Воронеж: Воронежский государственный университет, 2011.]</ref><ref>[http://www.fstanitsa.ru/content/chast-2-bulgary-i-alany-yasy-asy-donskie-bulgary?page=0%2C1&mini=calendar%2F2010-01 Бариев Р. Х. ВОЛЖСКИЕ БУЛГАРЫ. История и культура. Санкт-Петербург, 2005]</ref> При тестове на останки от погребения на такова население в Русия са разкрити мъжки хаплогрупи, част от които имат западноевразийски произход, а други са със сибирски такъв, като например G2, R1а, R1b и N1c. Някои от антропологичните параметри на изследваните индивиди имат източноазиатски антропометрични характеристики, докато при тестване, техните мъжки хаплогрупи са показали западноевразийски произход.<ref name=autogenerated1>[https://www.academia.edu/7061155/_._._._._._._._._._._._._2014._._312-315 Афанасьев Г. Е., Добровольская М. В., Коробов Д. С., Решетова И. К. О культурной, антропологической и генетической специфике донских алан // Е. И. Крупнов и развитие археологии Северного Кавказа. М. 2014. С. 312 – 315.]</ref><ref name=autogenerated2>[https://www.academia.edu/14184796/Афанасьев_Г.Е._О_территории_Хазарского_каганата_и_хазарского_домена_в_IX_веке_Дивногорский_сборник._Выпуск_4._Воронеж._В_печати Афанасьев Г. Е. О территории Хазарского каганата и хазарского „домена“ в IX веке, С.31.]</ref> Според изследвания на древна [[ДНК]] извършени на скитски кости от [[Пазърък]], Алтай, [[скити]]те там са били носители, както на западноевразийски, така и на източноазиатски и сибирски [[хаплогрупи]], а междурасовите контакти започват през 5 век пр.н.е., докогато планината е била бариера за междурасови контакти.<ref>Tracing the Origin of the East-West Population Admixture in the Altai Region (Central Asia) Mercedes González-Ruiz et al., PLOS, 9 ноември 2012, DOI: 10.1371/journal.pone.0048904: ''Here we present support to the hypothesis that the gene pool of Iron Age inhabitants of Mongolian Altai was similar to that of western Iron Age Altaians (Russia and Kazakhstan). Thus, this people not only shared the same culture (Pazyryk), but also shared the same genetic east-west population admixture. In turn, Pazyryks appear to have a similar gene pool that current Altaians [...] Combined with the previous studies performed so far in the Altai region, our results suggest that the Altai represented a boundary to gene flow up to the beginning of the Iron Age and that during the Scythian period of the Altai (5th to 3rd century BC) there were demographic events in the region that led to a population admixture in both sides of the Altai.''</ref> Според друго изследване скитите произхождат от носителите на т.нар. [[Ямна култура]] и се разселват както на запад към Европа, така и на Изток в Централна Азия и Южен Сибир. Поради голямата си мобилност като ездачи, с което превъзхождат завареното население, те заемат обширни територии. Според изследването, скитите се разделят на източни и западни, като при заселването си се смесват с местно население. На изток това са главно носители на източноазиатско ДНК, но между двете групи има не само културен обмен, но и генетичен. Западните скити също имат източноазиатска генетична връзка, но тя е по-слаба. Според изследването източноазиатското ДНК при западните скити се засилва най-много през железния период, много преди идването на тюркските народности в ранното средновековие.<ref>Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe. Martina Unterländer et al. Nature Communications 8, Article number: 14615 (2017) doi:10.1038/ncomms14615</ref>

 

 

Според [[автозомен]] атлас на генетичните смешения от 2014 г. българите са носители на 2% централнооазиатска ДНК, привнесена от районите на Монголия и Южен Сибир в региона на Балканите през 9 век, което вероятно кореспондира с претопяването на прабългарите в завареното население.<ref>Science, 14 февруари 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: " ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population, one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''"</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка са носители на 9% източноазиатска ДНК, която е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали, като приноса през 9 век е обвързан от авторите със създаването на Волжка България и примесването на прабългарите и завареното население.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (14 февруари 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both "very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture, together contributing [...] ~35% in the Chuvash."''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (21 април 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Източна Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през Средновековието. Според друго изследване монголоидният компонент сред южните славяни се формира основно по време миграцията на степните народи през Средните векове, като хуни, авари, прабългари, монголи и др.<ref>Malyarchuk, B.A., M. A. Perkova, & Derenko, M.V. (2008). On the Origin of Mongoloid Component in the Mitochondrial Gene Pool of Slavs. Russian Journal of Genetics, 44(3), pp. 344 – 349. ISSN 1022 – 7954.</ref> Дори и [[волжки татари|волжките татари]], които са други претенденти за прабългарска връзка, са като цяло генетично близки до източноевропейските популации. Въпреки това, те притежават и някои характеристики на източноазиатските такива, като някои специфики в техните [[серотип|левкоцитни антигени]], ги поставят в близост едновременно до чувашите и българите, като тази връзка вероятно е наследство от прабългарите.<ref>T. A. Suslova and al. „HLA gene and haplotype frequencies in Russians, Bashkirs and Tatars, living in the Chelyabinsk Region (Russian South Urals).“ International Journal of Immunogenetics 39:5 (October 2012): pages 394 – 408.</ref> В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите в тези региони е бил символичен и на практика е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref>