Кръвен тест: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Допълнение, разширение, редактиране, източници.
Ред 27:
|-
|HDL
|[[ЛипопротеинЛипопротеини с висока плътност]]<br>(„добър [[холестерол]]“)
|Ниво на „добър холестерол“ в кръвта (съотношението [[Липопротеини с висока плътност|HDL]]:[[Липопротеини с ниска плътност|LDL]] обикновено е по-значимо от действителните стойности)
|-
|LDL
|[[ЛипопротеинЛипопротеини с ниска плътност]]<br>(„лош [[холестерол]]“)
|Ниво на „лош холестерол“ в кръвта (съотношението [[Липопротеини с висока плътност|HDL]]:[[Липопротеини с ниска плътност|LDL]] обикновено(съотношението HDL:LDLобикновено е по-значимо от действителните стойности)
|-
|PV
Ред 84:
|Нивото на червените кръвни клетки.
|-
|HBC, Hg, Hgb
|[[Хемоглобин]]
|Ниво на молекулите на хемоглобина.
Ред 127:
| Холестерол || 140…200 || – || – || mg/dL ||
|-
| [[ЛипопротеинЛипопротеини с висока плътност]] <br>HDL („добър холестерол“) || 40…59 ||&gt;&nbsp;35 || &gt;&nbsp;42 || mg/dL || 5
|-
| [[ЛипопротеинЛипопротеини с висока плътност]] <br>HDL („добър холестерол“) || – || 20,02…472…1,7963 ||10,9286 – 42,5128|| mmol/L ||
|-
| [[ЛипопротеинЛипопротеини с ниска плътност]] <br>LDL („лош„[[Липопротеини холестерол“с ниска плътност|лош холестерол]]“) || <&nbsp;155 || – ||–|| mg/dL ||6
|-
| [[ЛипопротеинЛипопротеини с ниска плътност]] <br>LDL („лош холестерол“) || <&nbsp;155 || 2,02…4,79 ||1,92 4,51|| mmol/L ||6
|-
| Коефициент на атерогенност K<sub>a</sub> || ≤ 3 || – || – || – || 7
Ред 139:
| [[Триглицерид]]и || 60…180 || – || – || mg/dL || 8
|-
| [[Хемоглобин]] HBC|| 12…20 || 14…17,5<br>13,5…165…18 || 12…15,5<br>12…1412…16 || g/dL || 9
|-
| Хемоглобин HBC|| || 8,4…11,17 || 7,4…9,9 || mmol/dL ||
|-
| [[Миоглобин]] || <&nbsp;70 || 21…98 || 19…56 || ng/mL || 10
Line 147 ⟶ 149:
| [[Билирубин]] общ C<sub>33</sub>H<sub>36</sub>O<sub>6</sub>N<sub>4</sub> || 8,5…20,55 || – || – || μmol/L || 12
|-
| Билирубин общ C<sub>33</sub>H<sub>36</sub>O<sub>6</sub>N<sub>4</sub> || 0,2…1,2 || – || – || mg/dL || 12
|-
| [[Фруктозамин]] || 2,0…2,8 || – || – || mmol/dL || 13
|-
| [[Билирубин]] директнодиректeн || <&nbsp;0,3 || – || – || mg/dL || 14
|-
| [[Тропонин]] || 0,01…0,08 || – || – || ng/mL || 15
Line 157 ⟶ 159:
| [[Лактат]] || <&nbsp;16 || – || – || mg/dL || 16
|-
| [[Пикочна киселина]] C<sub>5</sub>H<sub>4</sub>N<sub>4</sub>O<sub>3</sub>|| 2,0…6,8 || 3,6…6,5 || 2,5…6,5 || mg/dL || <ref name="dx.doi">{{Cita publicación|url=http://dx.doi.org/10.4067/s0717-75182016000300011|título=ACIDO URICO ¿UN NUEVO FACTOR CONTRIBUYENTE AL DESARROLLO DE OBESIDAD?|apellidos=Valenzuela M|nombre=Alex|fecha=2016|publicación=Revista chilena de nutrición|volumen=43|número=3|páginas=11–11|fechaacceso=25 de agosto de 2020|issn=0717-7518|doi=10.4067/s0717-75182016000300011}}</ref> 17
| [[Пикочна киселина]] || – || 2,0…6,8 || – || mg/dL || 17
|-
| Пикочна киселина || – || ≤ 420 || ≤ 380 || μmol/L || <ref name="My Analiz">[https://myanaliz.ru/blood/vyvesti-mochevuyu-kislotu Мочевая кислота], My Analiz.</ref>
|-
| [[Натрий]] Na || 134…145 || – || – || mmol/L || 18
Line 203 ⟶ 207:
|}
 
Превишаването на тези показатели показва недостатъчна [[бъбрек|бъбречна]] екскреторна работа и нарушена филтрация. Увеличаването на уреята в кръвта до 16–20 mmol/L (изчислено като урея [[азот]]) се класифицира като умерена бъбречна дисфункция, до 35 mmol/L – като тежка; над 50 mmol/L – много тежка, с лоша прогноза. При остра бъбречна недостатъчност концентрацията на урея в кръвта може да достигне 50 – 83 mmol/L. <ref>[1http://www.ximicat.com/ebook.php?file=berezov_bio.djvu&page=268 ''Березов Т. Т., Коровкин Б. Ф.'' Биологическая химия]</ref> Причини за повишена урея могат да бъдат още: кървене от гастроинтестиналния тракт, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, дехидратация, масивна тъканна увреда (тежка инфекция, ракови заболявания и др.). Стойностите на уреята могат да бъдат понижени при бедна на белтъчини диета, хиперхидратация, тежко чернодробно заболяване. <ref name="Урея-Синево"></ref>
 
3 – '''[[Креатинин]]ът''' се разглежда в комбинация с уреята и също е показател за бъбречната функция.
Line 214 ⟶ 218:
Препоръчителни рамки за нивото на ЛПНП са разработени от [[Американска сърдечна асоциация|Американската сърдечна асоциация]], [[Национални институти по здравеопазване|Националните здравни институти]] и [[Национална образователна програма за холестерол|NCEP]] през 2003 г.
{| class="wikitable"
|+ Нива на [[Липопротеини с ниска плътност|ЛПНП]] (LDL) в кръвта
! width="100"|Ниво <br>[[грам|мг]]/[[литър|дл]]
! width="100"|Ниво <br>м[[мол]]/[[литър|л]]
! Интерпретация
|-
| < 70<br>< 100<br>.
| < 1,81<br>< 2,586<br>.
| Идеално ниво за лица с висок риск от сърдечно-съдови заболявания.<br>Идеално ниво за здрави хора.<br> Понижен риск от [[Исхемична болест на сърцето|ИБС]], но рядко се постигат при възрастни.
|-
Line 235 ⟶ 239:
| Високо ниво. Препоръчително е да се използва диета за понижаване под 3,362 mmol/L, което може да доведе до депресивни разстройства, повишен риск от инфекциозни и онкологични заболявания. Ако високото ниво се запази продължително време, се препоръчва да се обмисли лекарствена терапия. <ref name="tandfonline">[https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/17512433.2018.1519391 LDL-C does not cause cardiovascular disease: a comprehensive review of the current literature] // www.tandfonline.com</ref>.
|-
| > 190
| > 4,9
| Много високо ниво, висок риск от [[Исхемична болест на сърцето|ИБС]]. Наложителна е терапия с лекарства.
|}
За хора с висок риск от сърдечно-съдови заболявания може да бъдат намалени числата на всички нива. Концентрациите са само препоръчителни и са разработени на основата на понижената смъртност от сърдечно-съдови заболявания (по-малко от 2 – 3 % на година или 20 – 30 % за 10 г.) на ограничен избор на лица с такова ниво на ЛПНП. Някои индивиди и цели групи хора могат да имат много високи концентрации на [[Липопротеини с ниска плътност|LDL]], които не са свързани с никакъв риск. Според ред нови изследвания влиянието на „лошите“ нискомолекулни липопротеини върху сърдечно-съдовите заболявания е спорно. <ref name="tandfonline"></ref><br>
Факторите, които повишават нивото на "лошия" холестерол, включват: тютюнопушене; наднормено тегло или затлъстяване, преяждане; хиподинамия или недостатъчна физическа активност; нездравословна диета с високо съдържание на транс-мазнини (съдържащи се в частично хидрогенирани мазнини), високо съдържание на въглехидрати в храната (особено лесно смилаеми, като сладкиши и сладкарски изделия), недостатъчно фибри и пектини, липотропни фактори, полиненаситени мастни киселини, микроелементи и витамини; стагнация на жлъчката в черния дроб с различни нарушения в работата на този орган (също води до холелитиаза) – възниква при злоупотреба с алкохол, някои вирусни заболявания, прием на някои лекарства; някои ендокринни нарушения – захарен [[диабет]], хиперсекреция на [[инсулин]], хиперсекреция на хормони на надбъбречната кора, дефицит на тиреоидни хормони, полови хормони.<br>
Повишено ниво на "„[[Липопротеини с ниска плътност|лош" холестерол]]“ може да се наблюдава и при някои заболявания на черния дроб и бъбреците, придружени от нарушение на биосинтеза на "правилните" липопротеини в тези органи. Той може да бъде и наследствен, наследен поради някои форми на така наречената „фамилна дислипопротеинемия“. В тези случаи пациентите обикновено се нуждаят от специална лекарствена терапия.<br>
Факторите, които понижават нивото на "лошия"„лошия холестеролхолестерол“, включват физическо възпитание, спорт и като цяло редовна физическа активност, спиране на тютюнопушенето и консумация на алкохол, храна, съдържаща малко наситени животински мазнини и лесно смилаеми въглехидрати, но богата на фибри, полиненаситени мастни киселини, липотропни фактори (метионин, холин, лецитин), витамини и микроелементи.
 
7 – '''Коефициент на атерогенност (К<sub>а</sub>)''' – числен показател за степента на риска от развития на [[атеросклероза]] у човека. Изчислява се по формулата: <math>Ka=\frac{H-HDL}{HDL}</math>, където <math>H</math> е общият холестерол, <math>HDL</math> – „добрият“ холестерол-ЛПВП. Нормата е не повече от 3.
Line 279 ⟶ 283:
| 65 – 70 г. || 0,62 – 2,94 || 0,68 – 2,71
|}
 
9 – '''[[Хемоглобин]]ът''' (HBC, Hb, Hgb) изпълнява като основна функция пренасянето на [[кислород]] в организма. Той може да показва състояние на [[хидратация]]. Съотношението на мерните единици е 1 g/dL ≈ 0,6206 mmol/L. Норми за други групи: <ref>[http://ibdcrohns.about.com/od/diagnostictesting/p/testhemo.htm Hemoglobin Level Test] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070129043625/http://ibdcrohns.about.com/od/diagnostictesting/p/testhemo.htm |date=2007-01-29 }}. Ibdcrohns.about.com (2013-08-16). Retrieved 2013-09-05.</ref><ref>Although other sources can have slightly differing values, such as [http://www.gpnotebook.co.uk/simplepage.cfm?ID=1026883654 haemoglobin (reference range)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090925071847/http://www.gpnotebook.co.uk/simplepage.cfm?ID=1026883654 |date=2009-09-25 }}. gpnotebook.co.uk</ref>
* Новородени бебета: 19 g/dL или 11,8 mmol/L.
* Деца: 11 до 16 g/dL или 6,83 до 9,93 mmol/L.
* Бременни жени: 11 до 14 g/dL или 6,83 до 8,69 mmol/L. За примливи се считат и стойности от 9,5 до 15 g/dL по време на бременност. Нормалните стойности на хемоглобина през 1 и 3 тримесечие на бременните жени трябва да бъдат най-малко 11 g/dL и най-малко 10,5 g/dL през 2 тримесечие. <ref>Murray S.S. & McKinney E.S. (2006). ''Foundations of Maternal-Newborn Nursing''. 4th ed., p. 919. Philadelphia: Saunders Elsevier. {{ISBN|1416001417}}.</ref><br>
Стойността на хемоглобина е определяща за одобрение за [[кръводаряване]]. Мъжете трябва да имат минимална стойност 8,4 mmol/L (13,5 g/dL), а жените 7,8 mmol/L (12,5 g/dL), за да бъдат одобрени за донори от лекаря. В някои части на [[Германия]] мъжете с Hb > 11,2 mmol/L (18,0 g/dL) вече нямат право да даряват (12/[[2006]]). Стойността на Hb се определя с помощта на електронно измерващ Hb фотометър. Ако нивото на Hb се повиши, се препоръчва допълнителен прием на течности преди даряването.<br>
Дефицитът на хемоглобин в организма причинява дефицит на кислород ([[хипоксия]]) и нарушения на снабдяването с кислород ([[Исхемична болест на сърцето|​​исхемия]]). Причините за ниския хемоглобин са различни: апластична анемия, желязодефицитна анемия, хранителни дефицити, заболявания на костния [[кост|костния]] [[мозък]], загуба на кръв, [[химиотерапия]], хронична бъбречна болест, хипотиреоидизъм, атипичен хемоглобин, лимфом на Ходжкин, миеломq цироза, СПИН, рак, левкемии и други. <ref name="Ramuslab">[https://ramuslab.com/хемоглобин-hg-hgb/ ХЕМОГЛОБИН (Hg, HGB)], Ramuslab.</ref><br>
Повишеното съдържание на хемоглобин в кръвта е свързано с увеличаване на броя или размера на [[червени кръвни клетки|червените кръвни клетки]] (еритроцити) – за компенсиране хронично ниски нива на кислород в кръвта. Това увеличение може да бъде причинено от: [[сърдечно-съдови заболявания|сърдечно-съдови]] и [[белодробни заболявания]] (вродено сърдечно заболяване при възрастни, сърдечна недостатъчност, белодробна [[фиброза]], емфизема, хронично обструктивно белодробно заболяване), твърде много [[:ru:Эритропоэтин|еритропоетин]], дисфункция на костния мозък, [[:ru:Истинная полицитемия|истинна полицитемия]], рак на бъбреците или черния дроб и други. Висок хемоглобин може да има и при пребиваване на голяма височина, поради тютюнопушене, прием на наркотици или еритропоетин. <ref name="Ramuslab"></ref>
 
10 –
 
11 –
 
12 – '''Общият [[билирубин]]''' е един от [[жлъчка|жлъчните]] пигменти и продукт на разграждането на хемоглобина в макрофагите на [[далак]]а, [[черен дроб|черния дроб]] и [[костен мозък|костния мозък]]. Открива се в кръвта на здрави хора с обща серумна концентрация, която обикновено не надвишава 1 – 1,3 mg/dL (17,1 – 22,2 μmol/L). Тази концентрация е физиологично по-висока при деца до 1-месечна възраст, особено при недоносени бебета. При последните нормалната концентрация може да достигне дори 16 mg/dL (273,6 μmol/L) за 3 – 5 дни от живота. Точните референтни стойности се определят от лабораторията в зависимост от използваната методология и възрастта на пациента. Приемливи са стойности <&nbsp;1,4 mg/dL. Повишаването на нивото му над 27 μmol/L е придружено от появата на [[жълтеница]]. <ref>Jacques B. Wallach: Interpretacja badań laboratoryjnych. Warszawa: MediPage, 2011, s. 44 – 45, 264 – 266. ISBN 978-83-61104-38-4.</ref>,<ref>Aldona Dembińska-Kieć, Jerzy W. Naskalski (red.): Diagnostyka laboratoryjna z elementami biochemii klinicznej. Wrocław: Urban & Partner, 2005 (dodruk), s. 654 – 659. ISBN 83-87944-33-5.</ref>
 
Повишените нива на билирубин са известни като хипербилирубинемия. При пациентите конюгираният билирубин може да премине в урината. Това състояние се нарича ''холурия''. <ref>Robert K. Murray, Daryl K. Granner, Peter A. Mayes, Victor W. Rodwell: Biochemia Harpera. Warszawa: Wydawnictwo Lekarskie PZWL, 2004, s. 452 – 460. ISBN 83-200-2898-1.</ref><br>
 
17 – '''[[Пикочна киселина|Пикочната киселина]]''' е [[антиоксидант]]ът с най-висока концентрация в човешката кръв. Осигурява над половината от антиоксидантния капацитет на [[Кръвна плазма|кръвната плазма]]. Така подобрява физиологията на организма и работата на имунната система, като го предпазва от [[вирус]]и, патогенни [[бактерии]] и [[токсин|токсични вещества]]. По-високи нива от нормалните могат да бъдат открити при хора, които консумират повече захар.<ref name="dx.doi"></ref>,<ref>Glantzounis GK, Tsimoyiannis EC, Kappas AM, Galaris DA (2005). „Uric acid and oxidative stress“. Current Pharmaceutical Design. 11 (32): 4145 – 51. doi:10.2174/138161205774913255. PMID 16375736.</ref>,<ref>Becker BF (June 1993). „Towards the physiological function of uric acid“. Free Radical Biology & Medicine. 14 (6): 615 – 31. doi:10.1016/0891-5849(93)90143-I. PMID 8325534.</ref><br>
Допустимата стойност е 2,0 – 8,3 милимола на литър. Превишаването на този показател показва недостатъчна бъбречна екскреторна работа и нарушена филтрация. Повишеното съдържание на пикочна киселина в човешкото тяло (кръв) е [[хиперурикемия]]. При хиперурикемия са възможни точкови (подобни на ухапвания от комари) прояви на алергии. Повишена концентрация на пикочна киселина се наблюдава при около една трета от общото население на планетата. <ref name="My Analiz"></ref><br>
Отлаганията на кристали на натриев урат (пикочна киселина) в [[стави]]те, [[сухожили|сухожилията]] и околните [[тъкан]]и се наричат ​​[[подагра]]. <ref>{{cite book|title=Evolutionary history and metabolic insights of ancient mammalian uricases|url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24550457 |last=Kratzer |first=J.T. |last2=Lanaspa |first2=M.A. |last3=Murphy |first3=M.N. |last4=Cicerchi |first4=C. |pmcid=PMC3956161 |doi=10.1073/pnas.1320393111 |accessdate=18 април 2018|lang=en}}</ref>
 
==== Ензими ====