Дъбница: Разлика между версии

Годината е 1925/26 г. Преди това в селото е имало единствено религиозно обучение към местната джамия. През същата година е построено и училището. И така – това е преломен и исторически момент. Положено е началото на едно голямо и благородно дело – в изцяло турскотопомашкото тогава село Дъбница.

През 1927 г. официален преподавател по [[турски език]] става учителят Хюсни Мемишев, родом от с. [[Бяла река (област Шумен)|Бяла река]], [[Шумен (област)|Шуменско]], който е завършил турско педагогическо училище в гр. [[Шумен]].

През 1928 г. става първото голямо изселване на турцитепомаците от селото в [[Турция]]. През същата година идват и първите заселници – бежанци от гръцка[[Егейска Македония]]. По това време училището разполага вече и със своя собствена библиотека. На 3 март 1935 г., с помощта на кмета Христо Калайджиев от гр. [[Варна]], се открива безплатна ученическа трапезария за 19 деца. 1935 година е паметна за просветното и културно дело на селото. Основан е първият театър. След дълга и усилена подготовка под ръководството на местния лекар Иван Лавров ученици, учители и общественост изнасят пиесата „Нашите врагове”врагове“. През 1936 г. заможни местни хора даряват на училището 4 дка земя, която се обособява като овощна градина.

От 1936 г. училището започва да носи името на [[Христо Ботев]]. През 1949/50 г. то се разделя на две: българско – с 4 слети паралелки, и турско първоначално малцинствено училище – с 5 паралелки. Учители по турски език са Мухетин Мехмедов от гр. [[Благоевград]], Исмаил Салиев от с. Вълнаре[[Вълнари]], НовопазарскоШуменско, и Дахил Ахмедов от с. [[Зидарци]], Омуртагско[[Перник (област)|Пернишко]], а в българското училище – Ангел Делчев от гр. [[Неврокоп]], Васил Палев от с. [[Ковачевица]] и Тодор Мавродиев от с. [[Заграде]]. През 1950 г. училището става средищно за селата [[Ореше]], [[Крушево (област Благоевград)|Крушево]], [[Долно Дряново]], [[Хвостяне]] и [[Блатска]].

Днес в Основно училище „Христо Ботев”Ботев“, с. Дъбница, се учат около 170 ученика – всички от селото. Въпреки че принадлежат към 4 етнически групи, те могат да бъдат модел за толерантност, търпимост и солидарност.