Разлика между версии на „Кръвен тест“

редакция без резюме
(Допълнение, разширение, редактиране, източници.)
| [[Фруктозамин]] || 2,0…2,8 || – || – || mmol/dL || 13
|-
| [[Билирубин]] директeндиректен || <&nbsp;0,3 || – || – || mg/dL || 14
|-
| [[Тропонин]] || 0,01…0,08 || – || – || ng/mL || 15
| [[Лактат]] || <&nbsp;16 || – || – || mg/dL || 16
|-
| [[Пикочна киселина]] C<sub>5</sub>H<sub>4</sub>N<sub>4</sub>O<sub>3</sub>|| 2,0…6,8 || 3,6…6,5 || 2,5…6,5 || mg/dL || <ref name="dx.doi">{{Cita publicación|url=http://dx.doi.org/10.4067/s0717-75182016000300011|título=ACIDO URICO ¿UN NUEVO FACTOR CONTRIBUYENTE AL DESARROLLO DE OBESIDAD?|apellidos=Valenzuela M|nombre=Alex|fecha=2016|publicación=Revista chilena de nutrición|volumen=43|número=3|páginas=11–1111 – 11|fechaacceso=25 de agosto de 2020|issn=0717- – 7518|doi=10.4067/s0717-75182016000300011}}</ref> 17
|-
| Пикочна киселина || – || ≤ 420 || ≤ 380 || μmol/L || <ref name="My Analiz">[https://myanaliz.ru/blood/vyvesti-mochevuyu-kislotu Мочевая кислота], My Analiz.</ref>
 
1 – '''[[Глюкоза]] („кръвна захар“)'''. Повишеното ниво на глюкоза показва нарушен глюкозен толеранс или заплаха от захарен [[диабет]], което изисква консултация с [[ендокринолог]].<br>
2 – '''Урея ([[Карбамид]])''' е крайният продукт от обмяната на белтъците. Произвежда се основно в [[черен дроб|черния дроб]], но може да се образува и от бързо растящи тъкани (напр. ембрионална или туморна). Приемливите стойности са 1,7 – 8,3 милимола на литър и зависят от възрастта: <ref name="">[https://drkehayov.com/kravni-izsledvaniq/urea-normalni-povisheni-ponizheni-stoynosti-prichini Урея – норма, причини за повишени или понижени стойности] – Денислав Кехайов, Отделение по Съдова хирургия МБАЛ "Св„Св. Каридад"Каридад“ – Пловдив.</ref>,<ref name="Урея-Синево">[https://www.synevo.bg/ureya/ Урея: Причини за повишена урея, стойности, цена (Урея BUN)] – Синево, Кръвни изследвания.]</ref>
{| class="wikitable"
|+ Нормални стойности на урея в кръвта
|}
За хора с висок риск от сърдечно-съдови заболявания може да бъдат намалени числата на всички нива. Концентрациите са само препоръчителни и са разработени на основата на понижената смъртност от сърдечно-съдови заболявания (по-малко от 2 – 3 % на година или 20 – 30 % за 10 г.) на ограничен избор на лица с такова ниво на ЛПНП. Някои индивиди и цели групи хора могат да имат много високи концентрации на [[Липопротеини с ниска плътност|LDL]], които не са свързани с никакъв риск. Според ред нови изследвания влиянието на „лошите“ нискомолекулни липопротеини върху сърдечно-съдовите заболявания е спорно. <ref name="tandfonline"></ref><br>
Факторите, които повишават нивото на "лошия"„лошия“ холестерол, включват: тютюнопушене; наднормено тегло или затлъстяване, преяждане; хиподинамия или недостатъчна физическа активност; нездравословна диета с високо съдържание на транс-мазнини (съдържащи се в частично хидрогенирани мазнини), високо съдържание на въглехидрати в храната (особено лесно смилаеми, като сладкиши и сладкарски изделия), недостатъчно фибри и пектини, липотропни фактори, полиненаситени мастни киселини, микроелементи и витамини; стагнация на жлъчката в черния дроб с различни нарушения в работата на този орган (също води до холелитиаза) – възниква при злоупотреба с алкохол, някои вирусни заболявания, прием на някои лекарства; някои ендокринни нарушения – захарен [[диабет]], хиперсекреция на [[инсулин]], хиперсекреция на хормони на надбъбречната кора, дефицит на тиреоидни хормони, полови хормони.<br>
Повишено ниво на „[[Липопротеини с ниска плътност|лош холестерол]]“ може да се наблюдава и при някои заболявания на черния дроб и бъбреците, придружени от нарушение на биосинтеза на "правилните"„правилните“ липопротеини в тези органи. Той може да бъде и наследствен, наследен поради някои форми на така наречената „фамилна дислипопротеинемия“. В тези случаи пациентите обикновено се нуждаят от специална лекарствена терапия.<br>
Факторите, които понижават нивото на „лошия холестерол“, включват физическо възпитание, спорт и като цяло редовна физическа активност, спиране на тютюнопушенето и консумация на алкохол, храна, съдържаща малко наситени животински мазнини и лесно смилаеми въглехидрати, но богата на фибри, полиненаситени мастни киселини, липотропни фактори (метионин, холин, лецитин), витамини и микроелементи.
 
* Бременни жени: 11 до 14 g/dL или 6,83 до 8,69 mmol/L. За примливи се считат и стойности от 9,5 до 15 g/dL по време на бременност. Нормалните стойности на хемоглобина през 1 и 3 тримесечие на бременните жени трябва да бъдат най-малко 11 g/dL и най-малко 10,5 g/dL през 2 тримесечие. <ref>Murray S.S. & McKinney E.S. (2006). ''Foundations of Maternal-Newborn Nursing''. 4th ed., p. 919. Philadelphia: Saunders Elsevier. {{ISBN|1416001417}}.</ref><br>
Стойността на хемоглобина е определяща за одобрение за [[кръводаряване]]. Мъжете трябва да имат минимална стойност 8,4 mmol/L (13,5 g/dL), а жените 7,8 mmol/L (12,5 g/dL), за да бъдат одобрени за донори от лекаря. В някои части на [[Германия]] мъжете с Hb > 11,2 mmol/L (18,0 g/dL) вече нямат право да даряват (12/[[2006]]). Стойността на Hb се определя с помощта на електронно измерващ Hb фотометър. Ако нивото на Hb се повиши, се препоръчва допълнителен прием на течности преди даряването.<br>
Дефицитът на хемоглобин в организма причинява дефицит на кислород ([[хипоксия]]) и нарушения на снабдяването с кислород ([[Исхемична болест на сърцето|​​исхемия]]). Причините за ниския хемоглобин са различни: апластична анемия, желязодефицитна анемия, хранителни дефицити, заболявания на костния [[кост|костния]]ния [[мозък]], загуба на кръв, [[химиотерапия]], хронична бъбречна болест, хипотиреоидизъм, атипичен хемоглобин, лимфом на Ходжкин, миеломqмиелом, цироза, СПИН, рак, левкемии и други. <ref name="Ramuslab">[https://ramuslab.com/хемоглобин-hg-hgb/ ХЕМОГЛОБИН (Hg, HGB)], Ramuslab.</ref><br>
Повишеното съдържание на хемоглобин в кръвта е свързано с увеличаване на броя или размера на [[червени кръвни клетки|червените кръвни клетки]] (еритроцити) – за компенсиране хронично ниски нива на кислород в кръвта. Това увеличение може да бъде причинено от: [[сърдечно-съдови заболявания|сърдечно-съдови]] и [[белодробни заболявания]] (вродено сърдечно заболяване при възрастни, сърдечна недостатъчност, белодробна [[фиброза]], емфизема, хронично обструктивно белодробно заболяване), твърде много [[:ru:Эритропоэтин|еритропоетин]], дисфункция на костния мозък, [[:ru:Истинная полицитемия|истинна полицитемия]], рак на бъбреците или черния дроб и други. Висок хемоглобин може да има и при пребиваване на голяма височина, поради тютюнопушене, прием на наркотици или еритропоетин. <ref name="Ramuslab"></ref>
 
10 –
 
11 –
 
12 – '''Общият [[билирубин]]''' е един от [[жлъчка|жлъчните]] пигменти и продукт на разграждането на хемоглобина в макрофагите на [[далак]]а, [[черен дроб|черния дроб]] и [[костен мозък|костния мозък]]. Открива се в кръвта на здрави хора с обща серумна концентрация, която обикновено не надвишава 1 – 1,3 mg/dL (17,1 – 22,2 μmol/L). Тази концентрация е физиологично по-висока при деца до 1-месечна възраст, особено при недоносени бебета. При последните нормалната концентрация може да достигне дори 16 mg/dL (273,6 μmol/L) за 3 – 5 дни от живота. Точните референтни стойности се определят от лабораторията в зависимост от използваната методология и възрастта на пациента. Приемливи са стойности <&nbsp;1,4 mg/dL. Повишаването на нивото му над 27 μmol/L е придружено от появата на [[жълтеница]]. <ref>Jacques B. Wallach: Interpretacja badań laboratoryjnych. Warszawa: MediPage, 2011, s. 44 – 45, 264 – 266. ISBN 978-83-61104-38-4.</ref>,<ref>Aldona Dembińska-Kieć, Jerzy W. Naskalski (red.): Diagnostyka laboratoryjna z elementami biochemii klinicznej. Wrocław: Urban & Partner, 2005 (dodruk), s. 654 – 659. ISBN 83-87944-33-5.</ref>
17 – '''[[Пикочна киселина|Пикочната киселина]]''' е [[антиоксидант]]ът с най-висока концентрация в човешката кръв. Осигурява над половината от антиоксидантния капацитет на [[Кръвна плазма|кръвната плазма]]. Така подобрява физиологията на организма и работата на имунната система, като го предпазва от [[вирус]]и, патогенни [[бактерии]] и [[токсин|токсични вещества]]. По-високи нива от нормалните могат да бъдат открити при хора, които консумират повече захар.<ref name="dx.doi"></ref>,<ref>Glantzounis GK, Tsimoyiannis EC, Kappas AM, Galaris DA (2005). „Uric acid and oxidative stress“. Current Pharmaceutical Design. 11 (32): 4145 – 51. doi:10.2174/138161205774913255. PMID 16375736.</ref>,<ref>Becker BF (June 1993). „Towards the physiological function of uric acid“. Free Radical Biology & Medicine. 14 (6): 615 – 31. doi:10.1016/0891-5849(93)90143-I. PMID 8325534.</ref><br>
Допустимата стойност е 2,0 – 8,3 милимола на литър. Превишаването на този показател показва недостатъчна бъбречна екскреторна работа и нарушена филтрация. Повишеното съдържание на пикочна киселина в човешкото тяло (кръв) е [[хиперурикемия]]. При хиперурикемия са възможни точкови (подобни на ухапвания от комари) прояви на алергии. Повишена концентрация на пикочна киселина се наблюдава при около една трета от общото население на планетата. <ref name="My Analiz"></ref><br>
Отлаганията на кристали на натриев урат (пикочна киселина) в [[стави]]те, [[сухожили|сухожилията]]ята и околните [[тъкан]]и се наричат ​​[[подагра]]. <ref>{{cite book|title=Evolutionary history and metabolic insights of ancient mammalian uricases|url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24550457 |last=Kratzer |first=J.T. |last2=Lanaspa |first2=M.A. |last3=Murphy |first3=M.N. |last4=Cicerchi |first4=C. |pmcid=PMC3956161 |doi=10.1073/pnas.1320393111 |accessdate=18 април 2018|lang=en}}</ref>
 
==== Ензими ====