Независимо сдружение „Екогласност“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“); козметични промени
Ред 1:
'''Независимото сдружение „Екогласност“''', известно и само като '''„Екогласност“''', е [[екология|екологична]] [[неправителствена организация]], учредена на 11 април 1989 г. от [[Петър Слабаков]] и др., и официално регистрирана на 11 декември 1989 г. На 7 декември 1989 г. „Екогласност“ става член учредител на [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]].<ref>[[Wikisource:bg:Координационен съвет на СДС 1990|Координационен съвет на СДС]]. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.</ref> От организацията произлизат (или нейни [[активист]]и вземат дейно участие в учредяването на) [[Зелена партия (България)|Зелената партия в България]] на 28 декември 1989, [[ПК Екогласност|Политическия клуб „Екогласност“]] през март 1990 г. и [[Национално движение „Екогласност”„Екогласност“|Националното движение „Екогласност“]] на 15 юни 1990 г.<ref name="Ciela">Лиляна Александрова и Александър Каракачанов. [http://www.zeleni.bg/images/vestnik/ekoglasnost.pdf Независимо сдружение „Екогласност“, 1989.] София: Сиела софт анд паблишинг АД, 2009. 250 стр. ISBN 9789542804772978-954-28-0477-2</ref><ref>[http://www.omda.bg/bulg/news/party/sds.htm#ekoglasnost Справочник „ОМДА“: Политически партии и организации]</ref>
 
Като фокусира дейността си върху значими екологични, [[Човешки права|правозащитни]] и политически проблеми, „Екогласност“ печели широка популярност и обществена подкрепа, като става основна [[Опозиция (политика)|опозиционна сила]], противопоставяща се на управлението на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]:
Ред 5:
{{cquote|Признат за своята екологична мисия, колежът „Прескот“ днес приветства „Екогласност“ за усилията в областта на екологията и световния мир. ... Този уикенд в [[Тусон]] колежът връчи своята първа Екологична награда на колежа „Прескот“. Наградата е дадена на Димитрина Петрова, член на управителния съвет на „Екогласност“. ... През последните 44 години в България нямаше политическо инакомислие. „Екогласност“ промени това. Организацията сега е водещата опозиция срещу Комунистическата партия, но за разлика от кървавите борби водещи днес много чужди страни към политическа реформа, българите поемат един по-мирен път към свободата. ... Това, което започна през ноември със 110 български еколози протестиращи срещу възможното според тях екологично бедствие предизвикано от два правителствени проекта, по-късно ескалира до мирното падане на комунистическото българско правителство.<ref>[http://news.google.com/newspapers?nid=886&dat=19900121&id=K1ZMAAAAIBAJ&sjid=m4EDAAAAIBAJ&pg=6685,4047865 Prescott College Honors Bulgarians: Eco-glasnost honored with stained glass for ecological reforms]. ''The Prescott Courier'', 21 януари 1990.</ref>}}
 
В частност, „Екогласност“ организира публични [[петиция|петиции]], [[Лобизъм|лобиране]] и [[Демонстрация (обществена проява)|демонстрации]] срещу спорните проекти за отклоняване на част от водите на [[Струма]] и [[Места]] на север, и за изграждане на [[АЕЦ Белене|АЕЦ „Белене“]]. Изготвени от организацията становища и доклади по тези проблеми и за опазването на българското природно наследство са разпространени сред обществеността, предоставени на местни и [[Западен свят|западни]] [[Новинарска медия|медии]], и предложени на вниманието както на българските държавни, партийни и местни власти, така и на провеждащата се от 16 октомври до 3 ноември 1989 г. в [[София]] Среща за опазване на околната среда на 35 страни от [[ОССЕ|СССЕ]].<ref>Димитър Луджев. ''Революцията в България 1989 – 1991''. Книга 1. Издателство „Д-р Иван Богоров“, 2008. ISBN 9789543160686978-954-316-068-6</ref><ref>Любомир Иванов. [[wikisource:bg:Харта ’89 за опазване на българското природно наследство|Харта ’89 за опазване на българското природно наследство]]. Екогласност, 1989.</ref><ref>[http://www.wieninternational.at/en/node/14803 Bulgaria 1989: from environmental protests to the Turkish exodus and Central Committee putsch]. Wien International.</ref>
 
Независимото сдружение „Екогласност“ има значим принос в политическия процес довел до смяната на режима, маркирана от отстраняването на дългогодишния комунистически управник [[Тодор Живков]] на 10 ноември 1989, отворило пътя за възстановяване на [[демокрация]]та и [[пазарна икономика|пазарната икономика]] в страната:
 
{{cquote|На 3 ноември „Екогласност“ нанася решаващ удар на комунистическата политическа система. Най-малко 10000 души излязоха и шестваха до [[парламент]]а, носещи плакати и скандирайки думата „демокрация“. Това беше решаващ пробив ... Само седмица след шествието на „Екогласност“, Живков е уволнен ...<ref>Detlef Pollack, Jan Wielgohs. [http://books.google.com/books?id=ZoYgF9oCvOcC&pg=PA171&lpg=PA171&dq=ecoglasnost&source=bl&ots=XFN0_6duHy&sig=aDDcSqXHc9rJjuls6MXh1ujcjlY&hl=en&ei=ARSeS4C7L4PG_gbgl6j7CQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=36&ved=0CF0Q6AEwIw#v=onepage&q=ecoglasnost&f=false ''Dissent And Opposition In Communist Eastern Europe: Origins Of Civil Society And Democratic Transition'']. Farnham: Ashgate Publishing, 2004. 275 pp. ISBN 978-07546379050-7546-3790-5</ref>}}
 
{{cquote|Междувременно, България направи знаменателна стъпка напред, като легализира най-голямата опозиционна групировка в страната, „Екогласност“. ... Преди десет дни „Екогласност“, [[Реформаторско движение|реформаторско]] екологично движение, събра повече от 4000 поддръжници в София за първата неофициална демонстрация, разрешена откакто България попадна под комунистическо управление.<ref>[http://otvorenkod.com/en/node/165 Bulgarian party to hold second crisis meeting]. ''The Times'', 14 ноември 1989.</ref>}}