Николай Николаевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -\b(С|с)анкт[\- \–][Пп]етербургск(a(?:та)?|о(?:то)?|и(?:те|ят?)?)\b +\1анктпетербургск\2); козметични промени
м Bot: Automated text replacement (- “ +“)
Ред 21:
[[Файл:Nikolai-dmitriev-orenburgsky-grand-prince-nikolai-nikolaevich-enters-trnovo-in-1877-1885.jpg|мини|Главнокомандващият Княз Николай Николаевич влиза в Търново. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
 
Назначен е за главнокомандващ [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Действащата руска армия на Балканския полуостров]]. Издава ''Прокламация до Българския народ'', в която заявява целите на войната. Сред тях е възстановяването на българската държава. Призовава българския народ да оказва всестранна подкрепа на Руската армия. Под негово командване се развива настъпателният период на войната и периодът на борбата за надмощие ([[Битка при Никопол (1877)|битката]] при [[Никопол]], [[Обсада на Плевен|обсадата]] на [[Плевен]] и др.) <ref> Освободителната война 1877 – 1878. Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон “Берон“, София, 1986, с. 112</ref> С неговото име неизбежно са свързани както успехите, така и неуспехите във военните действия.
 
Подписва [[Одринско примирие|Основите на мира между Русия и Османската империя]] на 19/31 януари 1878 г. в Главната квартира на Действуващата Руска армия в гр. [[Одрин]]. Документът заляга в основите на клаузите на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]].<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, София 1986, том 5, с. 861</ref><ref> Освободителната война 1877 – 1878. Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон “Берон“, София, 1986, с. 124 – 125</ref>
 
==== След войната ====