Дъбница: Разлика между версии

В XIX век Дъбница е мюсюлманско село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Дебница'' (''Debnitsa'') е посочено като село с 54 домакинства и 130 жители [[мюсюлмани]].<ref>{{cite book | title = Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. | origyear = 1878 | edition = II | year = 1995 | publisher = Македонски научен институт | location = София | language = български, френски, английски, руски | pages = 130 – 131}}</ref> През 1899 година селото има население 355 жители според резултатите от преброяване населението на [[Османската империя]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pomaknews.com/bg/?p=580&lang=bg | заглавие = Помаците в Турция – 7 | достъп_дата = 3 януари 2012 | фамилно_име = Зеленгора | първо_име = Георги | дата = 2 януари 2012 | издател = Pomak News Agency }}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Дъбница'' (''Дѫбница'') е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 355 [[българи]]-[[мюсюлманимохамедани]]<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Македония. Етнография и статистика | origyear = 1900 | url = http://www.promacedonia.org/vk/index.html | edition = II | year = 1996 | publisher = Проф. М. Дринов | location = София | lang = bg | pages = 196 | chapter = Неврокопска Каза | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm}}</ref> в 75 къщи.<ref>{{cite book | last = Кънчов | first = Васил | title = Избрани произведения. Том I | origyear = 1894 – 1896 | year = 1970 | publisher = Наука и изкуство | location = София | lang = bg | pages = 274 | chapter = Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско | chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk_1/index.html}}</ref>

Годината е 1925/26 г. Преди това в селото е имало единствено религиозно обучение към местната джамия. През същата година е построено и училището. И така – това е преломен и исторически момент. Положено е началото на едно голямо и благородно дело – в изцяло българскотопомашкото тогава село Дъбница.

През 1928 г. става първото голямо изселване на българитепомаците от селото в [[Турция]]. През същата година идват и първите заселници – бежанци от [[Егейска Македония]]Предимно православни християни повечето от цигански произход. По това време училището разполага вече и със своя собствена библиотека. На 3 март 1935 г., с помощта на кмета Христо Калайджиев от гр. [[Варна]], се открива безплатна ученическа трапезария за 19 деца. 1935 година е паметна за просветното и културно дело на селото. Основан е първият театър. След дълга и усилена подготовка под ръководството на местния лекар Иван Лавров ученици, учители и общественост изнасят пиесата „Нашите врагове“. През 1936 г. заможни местни хора даряват на училището 4 дка земя, която се обособява като овощна градина.

От 1936 г. училището започва да носи името на [[Христо Ботев]]. През 1949/50 г. то се разделя на две: българско с ученици предимно от цигански произход – с 4 слети паралелки, и турско първоначално малцинствено училище – с 5 паралелки. Учители по турски език са Мухетин Мехмедов от гр. [[Благоевград]], Исмаил Салиев от с. [[Вълнари]], Шуменско, и Дахил Ахмедов от с. [[Зидарци]], [[Перник (област)|Пернишко]], а в българското училище – Ангел Делчев от гр. [[Неврокоп]], Васил Палев от с. [[Ковачевица]] и Тодор Мавродиев от с. [[Заграде]]. През 1950 г. училището става средищно за селата [[Ореше]], [[Крушево (област Благоевград)|Крушево]], [[Долно Дряново]], [[Хвостяне]] и [[Блатска]].

В селото живяят [[българи мюсюлмани]], както и малко православни българи предимнои с цигански произходцигани. Част от българитепомаците се турчеят, макар да не знаят добре турски, а част от циганите се българеят.