Разлика между версии на „Александър Суворов“

→‎Ранни години: добавяне на георгафия и военна картография
(→‎Ранни години: добавяне на георгафия и военна картография)
Според една от версиите, Суворови произхождат от древна [[шведи|шведска]] благородническа фамилия. Един от предците им, ''Сувор'', както твърди самият Суворов в автобиографията си, пристига в Русия през 1622 г. при цар [[Михаил Фьодорович]] и приема руско поданство<ref>[http://militera.lib.ru/bio/bantysh-kamensky/index.html Д. Н. Бантыш-Каменский, Биографии генерал-фельдмаршалов]</ref>.
 
Суворов-син е наречен ''Александър'' в чест на [[Александър Невски]]. Детството си прекарва в бащиното имение на село. Израства слаб, често боледува, поради което баща му го готви за гражданска служба. Но още от детските си години Суворов проявява влечение към военното дело и използвайки богатата бащина библиотека, изучава [[артилерия|артилерийските науки]], [[фортификация]], [[география]], военна история. Решил да стане военен, Суворов започва да се закалява и да се занимава с физически упражнения. Голямо влияние върху съдбата на Суворов оказва генерал Абрам Петрович Ханибал (знаменитият „арап на Петър Велики“), който е приятел на семейството. Той забелязва влечението на момчето към военното дело и убеждава бащата да избере за сина си военната кариера.
 
През 1742 г. Суворов е формално зачислен като [[мускет]]ар в [[лейб-гвардия]]та на Семьоновския [[полк]], за да натрупа изисквания по закон стаж за офицерски чин. От 1748 г. започва действителна военна служба в [[полк]]а и постепенно е повишаван в звание. В Семьоновския полк Суворов служи в продължение на шест и половина години. Същевременно той продължава обучението си, както самостоятелно, така и посещавайки занятията на Сухопътния [[шляхта|шляхтички]] [[кадетски корпус]]. В този период изучава и няколко чужди езика.