Опидум: Разлика между версии

'''Опидум''' ({{lang|la|oppidum; мн. ч.: oppida}}) е временен град — – крепост или обградено с ров и земен вал селище, подобно на град от [[Латенска култура|Латенската култура]] (късната [[Желязна епоха]]). Считат се за първите средища от градски тип в [[Древност|Древна]] [[Европа]].

Опидумите са примитивни градове, разположени покрай важни търговски пътища или близо до находища на полезни изкопаеми, като желязна руда, златоносен пясък, графит, сол и т.н. Това са икономически центрове, в които са съсредоточени различни производства на художествените занаяти, търговски центрове, вероятно тук е и седалището на гарнизоните, религиозните и административните институции на околността. Конфигурацията и планировката на опидума зависят от [[ландшафт]]а, в който е разположен. В древността това определение най-често се прилага към укрепените [[Келти|келтски]] градове. Първите келтски опидуми започват да се издигат през 5- – 6 в. пр.н.е. Отличават се от по-старите селища по това, че предлагат възможност за по-сигурна защита на населението при вражеска заплаха и бързо се превръщат в центрове на [[търговия]]та и [[занаят]]чийството. Опидумите са разпространени из цяла Западна и Средна Европа. На територията на едно племе има по няколко опида.

Понятието се използва за първи път в труда ''[[De Bello Gallico]]'' на [[Гай Юлий Цезар]]. Той съдържа точни данни за броя на градовете „опида“, намиращи се в земите на ''хелвети''те - – на територия от 60 хил. кв. км има 12 града и 400 села. Едно от тези опида винаги е било седалище на племенния вожд. ''Хойнебург'' (дн. [[Германия]]) и ''Антремон'' (дн. [[Франция]]), възникнали през 6 в. пр.н.е., се състоят от [[крал]]ска резиденция, заобиколена от отделни укрепени квартали, светилище и улици, на които са разположени занаятчийски работилници и търговски средища, като всичко е устроено зад укрепени градски стени<ref>Елис, Питър Бересфорд. Кратка история на келтите. Унискорп. София, 2008. стр. 170.</ref>.

Всички опида имат специфична укрепителна система: галийска стена, ''murus gallicus,'', откривана нееднократно по време на археологически разкопки и описана от Цезар така: {{цитат|''Подреждат се на земята прави дървени стълбове на разстояние две стъпки един от друг. Тези стълбове се връзват от вътрешната страна и се покриват с дебел пласт земя. Разстоянието между стълбовете се запълва отпред с големи камъни. След подреждането на този пласт отгоре се строи следващия пласт по принципа на предишния. Това се повтаря, докато се постигне исканата височина на стената''|}}

Цезар харесал тази конструкция, оценявайки както функционалността ѝ, така и нейния естетичен вид – главно портите със застъпващите се крила и укрепени кули<ref>Домарадски, Мечислав. “Келтите„Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.).“, 1984.</ref>.