В началото на [[Война за испанското наследство|Войната за Испанското наследство]] Буфлер командва армията в Нидерландия, като умело действа срещу англо-нидерландскитехоландските сили, начело с [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]]. През 1703 г. печели малката победа[[Битка при Екерен|победа срещупри Екерен]] нидерландцитесрещухоландците, за което е награден от испанския крал Фелипе V и прехвърлен като началник на кралската охрана. Отново е на бойното поле от август до декември 1708 г. като началник на обсадения от съюзниците град [[Лил]]. Той не само поема инициативата за укрепването на града, но и за дългата му отбрана, която при неговите 16 000 души не е изглеждала възможна срещу 100 000 съюзници.<ref>''Dictionary of battles : the world's key battles from 405 BC to today'', ed. by David Chandler, New York 1988, p. 93</ref> Неговата упорита съпротива не само проваля планираното за тази година вражеско нахлуване дълбоко във Франция, но и довежда до безпрецедентния факт победителите да му дадат правото да определи условията на своята капитулация. Луи XIV го превръща в пер на Франция и му дава титлата херцог, като го нарича „един от най-заслужилите ми генерали“.
В началото на 1709 г. Буфлер се отказва от военната кариера, но се записва като доброволец в армията след призива на краля. Има решителна роля за спечеленатастратегическата отпобеда французитена биткафранцузите при [[Малплаке (битка)|Малплаке]], тъй като след раняването на [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]], именно Буфлер поема командата на френската армия и я извежда от бойното поле в пълен ред.<ref>Hilarie Belloc, ''Malplaquet'', London 1911, p. 81</ref> Умира две години по-късно и е погребан в църквата Сен-Пол в [[Париж]].