Панко Анчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\n\*" +\n* ", -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 25:
Под негова и на [[Иван Гранитски]] обща редакция излизат Събраните съчинения на [[Димитър Талев]] в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ – София).
 
Неколкократно е избиран за общински съветник във Варна като кандидат на [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]].<ref>Калин Руменов, [https://dariknews.bg/regioni/varna/bsp-promenila-nrava-si-za-da-zapazi-kozinata-si-2060480 „БСП променила нрава си, за да запази козината си“], Радио „Дарик“ – Варна, 13 ноември 2017 г.</ref> Бил е председател на Постоянната комисия по култура, вероизповедания и медии при общинския съвет.<ref name="moreto">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.moreto.net/events.php?n=24802 | заглавие=Вечер на вестник “Литературная„Литературная газета"газета“ |достъп_дата =2018-10-10 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=Moreto.net |издател= |цитат= |език= }}</ref> Определян е като „основен двигател на българо-руските културни връзки между Варна и Москва“.<ref name="moreto"/>
 
Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и българския [[ПЕН-клуб|ПЕН-център]].
Ред 34:
Журналистът, поет, редактор, критик и публицист [[Иван Гранитски]] причислява Анчев към „плеядата големи, оригинални български мислители и философи“ и пише „[в]печатляващи са неговите усилия да навлиза в неизследвани духовни територии, безстрашието му да се втурва в редица бели полета от историята и философията на българската литература и култура от епохата на Средновековието до наши дни.“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://epicenter.bg/article/Panko-Anchev---strastta-na-razuma/157237/6/0 | заглавие=Иван Гранитски за Панко Анчев: Той носи неизтощима страст на критическия разум |достъп_дата =2018-10-17 |фамилно_име=Гранитски |първо_име=Иван |дата=2018-06-20 |труд=Епицентър.бг |издател= |цитат= |език= }}</ref> Писателят, есеист и литературовед професор [[Симеон Янев]] определя Анчев като „[ерудиран] историк на идеите и философ на историята“, притежаващ „отвореност, но и критичност към идеите и подходите на модерността и постмодерността“.<ref name="yanev">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.duma.bg/node/121135 | заглавие= Панко Анчев на 70 години: Историк на идеите и философ на историята|достъп_дата =2018-10-17 |фамилно_име=Янев |първо_име=Симеон |дата=2016-04-02 |труд=ДУМА |издател= |цитат= |език= }}</ref> Янев също пише „Когато никой не се решаваше да публикува първите книги на [[Борис Христов (писател)|Борис Христов]] и [[Петя Дубарова]], Панко Анчев пое този риск, за да ги четем днес като част от класиката на вчерашния ден. (...) В днешно време нему принадлежи още една историческа заслуга. Панко Анчев е измежду малцината, ако не и единствен български литератор, който днес продължава да следи отблизо руския литературен живот и сътрудничи в руски литературни издания.“<ref name="yanev"/>
 
В същото време, ученият биолог д-р [[Георги Чалдъков]] включва Анчев в числото на „некомпетентни (...) и неморални хора, които причиняват различни (...) болести в нашето общество“,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://liternet.bg/publish19/g_chaldykov/panko-anchev.htm | заглавие=ПА КАТО ПАДЕНИЕ. Или доктори и вируси в нашето общество |достъп_дата =2018-10-17 |фамилно_име=Чалдъков |първо_име=Георги |дата=2010-09-25 |труд=Електронно списание LiterNet |издател= |цитат= |език= }}</ref> а писателят и журналист от [[Гласът на Америка]] и [[Свободна Европа]] [[Петър Доков]] остро критикува Анчев, обвинявайки го, че чрез критиката на [[Западен свят|западния]] [[Глобализация|глобализъм]] се опитва да лансира [[Евроскептицизъм|антиевропейски]], [[Панславизъм|панславистки]] и [[Русофилство|проруски]] идеи, и определя неговите текстове като „измъкнат[и] от архива на Азиатския департамент на царска Русия“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://liternet.bg/publish26/petyr-dokov/panko-anchev.htm | заглавие=ПАЗИ, БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА |достъп_дата =2018-10-17 |фамилно_име=Доков |първо_име=Петър |дата=2010-09-19 |труд=Електронно списание LiterNet |издател= |цитат= |език= }}</ref> Журналистката [[Веселина Томова]], главен редактор на сайта за разследваща журналистика Afera.bg, в своя статия обвинява Анчев, че „като председател на Комисията по култура [в] местния варненски парламент награждава, толерира и издейства спонсорства само на онези писатели, които са му лични пажове“.<ref name="afera">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://afera.bg/панко-анчев-пише-за-себе-си-провинци.html | заглавие = Панко Анчев пише за себе си: „Провинциалните величия са зли, нагли, алчни“ | достъп_дата = 2018-10-10 | фамилно_име = Томова | първо_име = Веселина | автор_препратка = Веселина Томова | съавтори = | дата = 2008-08-24 | труд = AFERA.bg | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190330044726/http://afera.bg/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BEпанко-%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2анчев-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B5пише-%D0%B7%D0%B0за-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5себе-%D1%81%D0%B8си-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8провинци.html | архив_дата = 2019-03-30 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Томова също цитира коментар на поета [[Валери Станков]], според когото Анчев, като главен редактор на книгоиздателство „Георги Бакалов“, „безжалостно размаз[ва] (...) цяло едно литературно поколение в нашия град [Варна]“.<ref name="afera"/>
 
== Признание и награди ==
Ред 74:
* „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев“. София: ИК АТЛ – 50, 2018, с. 156 ISBN 978-619-7194-39-5
* „Българският ум. Непрочетеният Захарий Стоянов“, София: Захарий Стоянов, 2019, с. 248 ISBN 978-954-09-1366-7
* „Идеите в литературния процес. Българската литература в Модерната епоха“, София: Захарий Стоянов, 2020, с. 368 ISBN 978- 954-09-1440-4
<references />