Мустафа Чаушев: Разлика между версии

▲{{източник|Истинският му пробив идва, когато записва песента „Жената на моя приятел“ на френския изпълнител [[Адамо]]. Дебютира на голямата сцена през 1969 г. и става популярен с изпълнения на шлагери, много от които композирани от големия [[Тончо Русев]]. През 1970 г. Балкантон издава първата му малка плоча („Мустафа Чаушев“ – ВТМ 6210), записана с песни на турски език: „Дилайла“, „Един ден от живота“, „Не ме изоставяй“ и „Не вярвам в любовта ти“. През 1970 г. Балкантон издава и първата му малка плоча – сингъл на български език („Пее Мустафа Чаушев“ – ВТК 2933), съдържаща песните „Нямаш време за мен“ и „Мой живот“, продадена в над 100-хиляден тираж. Прави кавър на турски език на хита „Делфините“ (м. [[Димитър Вълчев]], т. [[Димитър Керелезов]]), с която [[Йорданка Христова]] печели първа награда на „[[Златният Орфей]]“. Става солист на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев, с които работи повече от две години. С преводната песен „Нямаш време ти за мен“ по текст на [[Надежда Захариева]] става „Новият глас на Радио София“ през 1969 г. През 1970 г. осъществява две концертни турнета в [[Русия]] – съвместно с [[Лили Иванова]], а през следващите години многократно гостува там със самостоятелни шоу програми. Песента „Мое слънце“ (м. [[Морис Аладжем]], т. [[Димитър Ценов (поет)|Димитър Ценов]]) става „Мелодия на годината“ на месец май през 1972 г., а „Момчето и вятъра“ – трета награда на радиоконкурса „Пролет“.|2020|09|02}}

▲„Незнайният моряк“ (м. Христо Ковачев, т. [[Емил Розин]]) – първа награда и награда на публиката на фестивала „Песни за Варна“ (1974), „Пролет“ (м. Тончо Русев, т. [[Дамян Дамянов]]) – втора награда на Пролетния радиоконкурс (1974) През същата година записва първата си малка плоча в [[Турция]]. През 1975 г. се представя на най-големия форум по това време в [[Европа]] – „Шлагерфестивал“, [[Дрезден]], [[Германска демократична република|ГДР]]. Бил е солист на [[Ленинград]]ския диксиленд и Московския мюзикхол. Имал е турнета в [[Югославия]], [[Полша]], [[Чехословакия]], [[Алжир]], [[Тунис]], [[Мароко]], [[Куба]], всички съветски републики, а най-често в Турция.|2020|09|02}}

▲{{източник|През 1975 г. записва дебютната си дългосвиреща плоча, озаглавена „Мустафа Чаушев“, с каталожен номер ВТА 1845. Хитове от нея са: „Една мечта“ (м. Тончо Русев, т. Надежда Захариева), „Пролет“ (м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов), „Любов за теб“ (б. т. Надежда Захариева), „Китка за теб“ (б. т. Георги Начев, ар. Тончо Русев), „Ако си отиде изведнъж“ (б. т. Надежда Захариева, ар. Тончо Русев), както и песента „Никой в теб не вижда любовта“ (б. т. Надежда Захариева, ар. Тенко Славов) – първият български вариант на песента „Циганинът“ на [[Хосе Фелисиано]], които се приемат с огромен успех. През същата година публиката отново засвидетелства любовта си към певеца, като обявява песента „Оня мой неизвестен връстник“ (м. Тончо Русев, т. Петър Караангов) за Мелодия на месец октомври в едноименната класация „[[Мелодия на годината]]“. Втората си дългосвиреща плоча – ВТА 2098, Балкантон – записва през 1977 г. и отново прави мегахитове, като „За две ръце“ (м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Панайот Славчев), „Таня" (м. [[Стефан Димитров (композитор)|Стефан Димитров]], т. [[Миряна Башева]]), „Ти си вечно покрай мен“ (б. т. Георги Начев, ар. Тончо русев), „Елиза“ (б. т. Надежда Захариева), „Чарли“ (б. т. Надежда Захариева). Българската публика търси все повече албумите на Мустафа Чаушев и той записва следващите си три дългосвирещи плочи (през две години): „Шехерезада“ (1980), „Признание“ (1982), ВТА 11294 (1984). Взривява концертните зали с хитовете: „Линда“, „Шехерезада“, „Нежни погледи“, „Обещание за вечност“, „За две ръце“, „Ти си вечно покрай мен“, „Кажи ми, Кармен“, „Завинаги жена си остани“, „Признание“, „Една любов забравена“, „Танцьорката“, „Погледни ме в очите“, „Добре дошла, любов“, „Песничка“ и други от тези три албума. Издава дългосвиреща плоча в Турция – 1982 г. През 1984 г. настъпва [[Възродителен процес|Възродителният процес]] в [[България]] и Мустафа Чаушев е принуден да смени името си на Демир Чаушев. Това сякаш му носи още по-голям късмет. Следващите три плочи, издадени от Балкантон, „Злато мое“ (на тази плоча е написан като Демир Чаушев, значителна част от песните са кавъри на сръбски хитове) (1986), „Обич моя“ (1989) и „Мъко моя“ (1990) са съответно златна, платинена и диамантена плочи. „Мъко моя“ е първата диамантена плоча в България и тези албуми достигат невиждани тиражи в страната и чужбина. Говори се, че почти във всяка българска къща има плоча на Мустафа Чаушев. Мигновено е разграбен и следващият албум – „Тук е моят дом“ (1991). Заглавната песен, по музика на [[Асен Драгнев]] и текст Александър Александров, се превръща в химн на демократичните промени и много митинги са започвали и завършвали с нея. В края на 1980-те и през 1990-те години Мустафа Чаушев записва немалко песни в стил „попфолк“, главно кавъри на сръбски и турски песни, но има и от български автори.|2020|09|02}}

▲През 2000 г. печели Първа награда на фестивала „[[Пирин фолк]]“ – Сандански с песента „Жива да си“ (м. Пламен Велинов, т. Надежда Захариева), която е бонус в албума му „На върха“ (2001). В него записва първия си дует с дъщеря си Ажда – „Момиче, коя си ти?“.

▲През 2001 г. е обявен за почетен гражданин на турския град Орхангаза, заедно с [[Росица Кирилова]].

▲През 2003 г. певецът празнува грандиозно в Зала 1 на [[НДК]] своя 60-годишен юбилей и 40 години на сцена. На него пеят: [[Йорданка Христова]], [[Мими Иванова]], [[Маргарита Хранова]], Росица Кирилова, [[Ваня Костова]], [[Борис Гуджунов]], [[Боян Иванов (певец)|Боян Иванов]], [[Борислав Грънчаров]] и други. Залата е твърде малка, за да побере всички почитатели на певческото майсторство на Мустафа Чаушев. На концерта се представя и дъщеря му Ажда и изпяват с баща си дуета „Татко“, които е единствената нова песен в поредния албум с най-доброто от певеца – „Къде сте приятели?“ (2003 г.). Този албум включва най-популярните му български песни в нови аранжименти. През същата година е удостоен със Златния почетен знак на Община Шумен и е обявен за почетен гражданин на Шумен ''„за изключителни заслуги към естрадната музика, разпространение на българската песен в страната и чужбина и във връзка с неговата шестдесет годишнина“''. <ref name="shumen.bg">[http://www.shumen.bg/decisions/762.htm Препис на решение №762 от 25 април 2003 г. на Общински съвет – Шумен]</ref> Участва във фестивала на етносите „Ръка за ръка“ през септември същата година.