Пилорик: Разлика между версии

В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта е отбелязано като Пирилик (''Pirilik''), на картата на Кондоянис е отбелязано като Пилорики (''Πυλωρίκι''), християнско село. Според [[Николаос Схинас]] („[[Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας]]“) в средата на 80-те години на XIX век Пилорики (Πυλωρίκη) е село с 30 християнски семейства.<ref name="lithoksou">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lithoksou.net/p/plithysmos-kai-oikismoi-tis-perioxis-gianitson-1886-%E2%80%93-1927 | заглавие = Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 | достъп_дата = 10 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = lithoksou.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>

{{цитат|Пилурик, 13 /III, 1 ч. от [[Радомир (дем Пела)|Радомир]]. 31 български екзархийски къщи: 5 свои, 25 чифлик. Сега селяните откупуват още 3 къщи с 276 погона земя за 510 лири. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата засега затворена, има 20 погона земя, 4 погона чернична градина и 3 1/2 погона лозе. Училището (вакъф) е двуетажно, доле - изба, горе - трем и две стаи. Класната стая е таваносана, добре се осветлява, голяма 5Х6Х3 m. Салонът е открит.<ref name="Извори 85">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 85 }}</ref>}}