Пирдопски апостол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“); козметични промени |
||
Ред 22:
[[Файл:Pirdopski Apostol.jpg|мини|300п|ляво|Пирдопският апостол]]
'''Пирдопският апостол''' е българска книга, считана отначало за среднобългарско [[Старобългарски ръкописи|
Съхранява се в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]] (№ 497). Отделен лист от ръкописа се пази в [[Църковноисторически и архивен институт при Българската|Църковноисторическия и архивен институт]] (№ 407)<ref>Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238</ref>, също в София. Състои се от 130 [[пергамент]]ови листа.
Ред 33:
[[Файл:Приписка в Пирдопския апостол за Княз Момчил Пирдопски.jpg|мини|400п|Приписката с превод и коментар (апостолът неточно е датиран от XIII век, макар че отразява падането на Търново от 1393 г.)]]
Според палеографски анализ на запазения препис в случая се отнася за [[мистификация]], най-вероятно от първата половина на XIX век.<ref>Старобългарска литература, кн. 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76</ref> За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха – [[Методий Драгинов]] от Корова.<ref>„Старобългарска литература“, томове 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76</ref> За последния се предполага, че е мистификация, създадена от книжовника [[Стефан Захариев]].<ref>Бернар Лори, [http://librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/2380-19 „Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век“], „Либерален преглед“, 8 май 2014 г.</ref> Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил да е дело на книжовника [[Тодор Пирдопски]]<ref>„Паисий Хилендарски: епоха, личност, дело“, Велчо Велчев, „Народна просвета“, 1981, стр. 37</ref> или на самия Чолаков.<ref>Вж. бел. 19 на стр. 353 от „История на българите“ на акад. [[Константин Иречек]] (изд. „Наука и изкуство“, 1978 г.) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров, където е отбелязано, че Перитор е превърнат в балканския градец Пирдоп, а намерените уж от В. Чолаков сведения в някакъв си ръкопис от Пирдоп (напечат. в
В района има легенда, според която Момчил войвода бил родом от село Лъджене (дн. Антон), но живял в Пирдоп.<ref>Константин Иречек, „Пътувания по България“, предговор Стоян Аргиров и Евлоги Бузашки, поредица „Българско историческо наследство“, изд. „Наука и изкуство“, 1974 г., стр. 363</ref> Подобни легенди за [[Момчил]] го свързват (вероятно по името на неговата крепост [[Перитор]] в днешна Гърция) с Пирдоп, [[Пирот]] в Сърбия и Пирлитор в [[Черна гора]].<ref>Бележити българи, Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев, Том 1, Държавно военно издателство, 1968 г., стр. 308</ref>
| |||