Луций Юний Брут Дамасип: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 6:
 
== Кариера ==
Вероятно първото споменаване на Дамасип в историческите извори е през 89 пр.н.е. Дамасип се споменава като един от [[легат]]ите на консула [[Гней Помпей Страбон]] по времето на [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническата война през 91 – 88 пр.н.е.]], когато воюва против ''социите'' в северните части на Италия.<ref>ILS 8888.</ref>{{sfn|Broughton T.|1952|loc=стр. 37}} В историческите източници Страбон се споменава като поддръжник на Гай Марий и е възможно още в този период и самия Луций Дамасип да е сред „мариевците“.{{sfn|Е. Бадиан|2010|loc=стр. 197}}
 
През 83 пр.н.е, когато като Сула пристига с [[легион]]ите си в Италия и започва [[Втора гражданска война на Сула|нова гражданска война]], Луций Дамасип е легат{{sfn|Broughton T.|1952|loc=стр. 65}} и заедно с [[Гай Целий Антипатър]] (легат на [[Гай Норбан]] през 82 пр.н.е.) и [[Гай Карин (претор)|Гай Карин]] се опитват да попречат на [[Помпей Велики|Гней Помпей Младши]] да премине през Пиценум за да се присъедини към Сула. От трите вражески армии, които го заобикалят, Помпей избира да се бие против армията на Дамасип. По време на битката кавалерията на Дамасип е обърната в бягство, като разбива редиците на собствената си пехота,{{sfn|Плутарх|1994|loc=Помпей, 7}} което води до загубата на силите на Дамасип. След победата си в тази битка Помпей успява да се обедини със силите на Сула.{{sfn|Ф. Инар|1997|loc=стр.231 – 232}}{{sfn|Короленков А., Смыков Е.|2007|loc=стр. 281}}
Ред 13:
 
== Политически терор ==
През 82 пр.н.е. консулът Гай Марий Младши е обсаден от силите на Сула в [[Пренесте]] и осъзнавайки безнадеждността на положението си изпраща вест до Луций Дамасип, в която заповядва на градският претор да бъдат избити редица благородници подкрепящи Сула.{{sfn|Инар Ф. Инар|1997|loc=стр. 238}} Дамасип свиква сената и според [[Ливий]] „избива почти цялотовсички римскоримски благородие“благородници“.{{sfn|Тит Ливий|1994|loc=Периохи, 86}} Други източници споменават само имената на четирима сенатори [[Луций Домиций Ахенобарб (консул 94 пр.н.е.)|Луций Домиций Ахенобарб]], [[Квинт Муций Сцевола (понтифекс)|Квинт Муций Сцевола]], [[Публий Антисций]] и [[Гай Папирий Карбон (трибун 90 пр.н.е.)|Гай Папирий Карбон]],{{sfn|Аппиан|2002|loc=Граждански войни I, 88}}{{sfn|Велей Патеркул|1996|loc=II, 26, 2}}{{sfn|Валерий Максим|1772|loc=IX, 2, 3}}{{sfn|Орозий|2004|loc=V, 20, 4}} които Дмасип „уби... по най-жесток начин“.{{sfn|Орозий|2004|loc=V, 20, 4}} Телата на мъртвите са изхвърлени в река [[Тибър]], а според [[Валерий Максим (писател)|Валерий Максим]] главите им били отрязани и изхвърлени при главите на жертвените животни, а тялото на Гай Папирий Карбон Арвина било оковано на кръст и разнасяно из целия град.{{sfn|Валерий Максим|1772|loc=IX, 2, 3}}
 
Като се има предвид, че Сцевола е роднина на [[Муция Терция|съпругата]] на единият от консулите [[Гай Марий Младши]], а Карбон е братовчед на другия консул [[Гней Папирий Карбон (консул 85 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]], историкът Ернст Бадиан прави предположението „че четиримата, едва ли са произволно избрани жертви“ – вероятно убитите сенатори са имали планове да преминат на страната на Луций Сула, но планът им е бил разкрит.{{sfn|Е. Бадиан|2010|loc=с. 180}} Има и хипотеза, че Дамасип е действал на своя глава и без разрешението на Марий Младши, който е обсаден в Пренесте, а версията че Марий е заповядал чистката е възникнала в по-късен период след победата на Сула.{{sfn|Короленков А., Смыков Е.|2007|loc=стр. 288}}