Пленимир: Разлика между версии

Най-ранни сведения за селото откриваме в писмен документ от 1526/1527 г. В списъка на тимарите на заими и спахии е записано, че от село Сюлейманлу се очаква приход от 1132 акчета. По това време две села в Добруджа носят това име – едното е Пленимир, а другото Спасово, но са се различавали по броя приходи акчета, респективно броя на населението, в което Пленимир е по-малко. През XVIII век селото се среща в официални турски документи на 9 места с различни имена като: Сюлейман махле, Сюлейман, Сюлейманлък, Салман. По това време то спада към хаса (едро феодално владение) на Хамид Хюсеин паша, валия на Очаков, с осем турски домакинства. През 1873 г. село Селман (дн. Пленимир) е включено в кааза Хаджиоглу – Пазарджишка и отстои от околийския център на два часа път, има 2 къщи – християнски. След Освобождението собственик на големия турски чифлик става дядо Иван Саламански, едър земевладелец. „Саламан”„Саламан“, по думи на старите турци, означава свободно пасище. От това идва и аналога с голямата мера (пасище), която село Пленимир има – над 2400 дка, по-известна като местността Чаиря или Чаира. След 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба, в село Саламан тогава се заселват голяма група българи от Северна Добруджа и по-точно от с. Потур (сега Пандуру). Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено: „с. Саламан да се преименува Пленимир”Пленимир“. Селото приема името на Княз Пленимир, живял през X век.