Пиренейски полуостров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
Най-ниска част от полуострова, където се намират големи крайбрежни [[Низина|низини]], е на югозапад (особено Португалската и [[Андалусия|Андалусийската]]). През цялата северна част на страната минава верига от планини, която включва [[Кантабрийски планини|Кантабрийските]] (2613 м) и [[Пиренеи|Пиренейските]] (3404 м). Те са с подчертан алпийски вид, скалисти и с дълбоки [[Долина|долини]], изпъстрени с [[Ледниково езеро|ледникови езера]] и множество реки. Другата висока планина - [[Сиера Невада]] - се издига на юг, увенчана от най-високия връх на полуострова - [[Муласен]] (3478 м). Тя е част от по-голямата планинска система Бетски Кордилери.
[[Файл:Garrigue in Parc naturel régional de la Narbonnaise en Méditerranée 02.jpg|мини|243x243пкс|Гариг - характерни ниски вечнозелени храсти в североизточна Испания]]
== Климат ==
Line 18 ⟶ 19:
Значителни части от планините притежават климатични особености, които ги изваждат от типичния средиземноморски климат.<ref>Fisher, ''Spain''..., pp. 30 - 31</ref> Там вали повече, при това с летен максимум, а температурите са по-ниски.
[[Файл:El río Ebro a su paso por Miravet (Tarragona).jpg|мини|221x221пкс|Река Ебро]]
== Води ==
Пиренейският полуостров има гъста [[речна мрежа]], както и няколко сравнително големи реки. Те имат плувиален режим - зимно пълноводие поради по-големите дъждове и лятно маловодие. Подхранването е предимно дъждовно, само в планините - снежно. По-голямата част, поради особеностите на релефа, е заета от [[Водосборен басейн|водосборния басейн]] на [[Атлантически океан|Атлантическия океан]].<ref>John S. Richardson, ''[https://www.britannica.com/place/Spain Spain]'', Encyclopedia Britannica</ref> Тук са най-дългите реки, заедно с многобройните им [[Приток|притоци]] - [[Тахо (река)|Тахо]] (Тежу - 1010 км), [[Дуеро]] (780 км), [[Гуадиана]] (820 км) и [[Гуадалкивир]] (560 км). Най-голяма река в басейна на [[Средиземно море]] е [[Ебро]] (928 км). Тя е най-пълноводна със среден годишен оттог 613 куб. м/сек., следвана от Гуадалкивир (164 куб. м/сек.). По-малки са реките [[Миньо]], [[Мондегу]], [[Сегура]], [[Хукар]]. На полуострова няма големи [[Езеро|езера]] - най-чести са крайморските [[Лагуна|лагуни]] (като Албуфера край [[Валенсия]]) и ледниковите езера в [[Пиренеи|Пиренеите]]. За сметка на това са построени множество [[Язовир|язовири]].
[[Файл:Lince Ibérico Doñana.jpg|ляво|мини|202x202пкс|Иберийски рис]]
== Природа ==
Съобразно с климата, главната растителност на полуострова са [[Вечнозелено растение|вечнозелените]] твърдолистни гори и храсти, тук наричани маквис, томиляр и гариг. Сред тях са запазени много [[Ендемит|ендемити]], което се дължи на значителната изолираност от останалата част на [[Европа]]. Същински [[Гора|гори]] има само по северните склонове на Кантабрийските планини и южните склонове на Пиренеите. Общо те покриват само 18% от страната. Срещат се много видове [[Дъб|дъбове]], включително [[Корков дъб|корков]], каменен, лузитански, [[бреза]], [[кестен]], [[Явор|клен]], [[липа]]. Ендемит е Пиренейският бор. Населението отглежда [[Цитрус|цитрусови плодове]], маслини, [[Смокиня|смокини]], [[Бадем|бадеми]] и лози. В Андалуската низина виреят дори [[Тропици|тропични]] растения като [[захарна тръстика]], [[финикова палма]] и [[Банан|банани]]. В северните части са разпространени много горски животни като [[кафява мечка]], [[вълк]], [[рис]], [[дива коза]], а на юг най-характерният вид е безопашатата [[Маймуни|маймуна]] [[Макаци|макак]].<ref>Гловня, Благоева, ''Физическа география''..., с. 186</ref>
[[Файл:Iberia-densidad-2020.png|мини|211x211пкс|Разпределение на населението - в тъмно червено са големите агломерации.]]
== Население и политическа карта ==
Към 2020 г. населението е около 58 млн. души. Полуостровът е зает от два големи народа - [[испанци]] (47,5 млн.) и [[португалци]] (10,2 млн.). И двата са съставени почти само от [[Католическа църква|католици]] или невярващи, докато другите религии са само 2%. Около 2/3 от хората живеят в градовете, някои от които са милионни: [[Мадрид]] (6 млн.), [[Барселона]] (5 млн.), [[Валенсия]] (1,5 млн.), [[Лисабон]] (1,2 млн.), [[Севиля]] (1,2 млн.). Стандартът на живот е висок, тъй като от 1986 г. Испания и Португалия са членове на [[Европейски съюз|ЕС]]. Освен тези две държави тук се намират и малкото княжество [[Андора]] (в Пиренеите), както и британската отвъдморска теротирия [[Гибралтар]] (от 1704 г.). Испания е [[Монархия|кралство]], а Португалия (от 1910 г.) е [[република]].
[[Файл:Califato de Córdoba - 1000-en.svg|мини|214x214пкс|Кордовският халифат през 1000 г.]]
== История ==
Иберия е населена от най-дълбока древност. През ІІІ в. пр. н. е. част от полуострова попада под властта на [[Картаген]]. Става арена на военни действия през [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] (218 - 201 г.). До І в. пр. е. се налага римска власт и са оформени три големи провинции - [[Лузитания]], [[Бетика]] и [[Тараконска Испания|Тараконенсис]]. В последвалата епоха страната процъфтява - строят се пътища, театри, дворци, [[Акведукт|акведукти]]. През V в. се появяват първите германски племена - [[Свеби|свевите]], които създават свое кралство в северозападния край. Последвани са от [[Вестготи|вестготите]]. Тяхна столица става [[Толедо]]. В края на VІІ в. цяла Иберия е обхваната от тяхната държава.
През 711 сл. Хр. [[маври]]те нападат Иберийския полуостров и изгонват [[готи|вестоготите]] (виж [[Мюсюлмански завоевания на Испания]]). Първата вълна нашественици включва главно [[Бербери|берберски]] войски, командвани от [[Тарик ибн Зияд]], които дебаркират на [[Гибралтарски проток|край Гибралтар]] и бързо навлизат във вътрешността. Така възниква [[Кордовски халифат|Кордовският халифат]], който се разпада през Х в. В северните краища ([[Астурия]]) оцеляват малки християнски общности, които започват контраофанзива. Борбата за отвоюване на Пиренейския полуостров продължава почти седем века и се нарича [[Реконкиста]]. В хода ѝ се създават нови държави - Кралствата [[Кралство Астурия|Астурия]], [[Кралство Леон|Леон]], [[Кралство Кастилия|Кастилия]], [[Кралство Навара|Навара]], [[Португалия]], [[Кралство Арагон|Арагон]] и [[графство Барселона]]. В техните отношения се редуват войни и съюзи, но общата тенденция е към обединяване. През 1469 г. арагонският крал [[Фернандо II|Фернандо ІІ]] и кастилската кралица [[Исабела I Кастилска|Изабела І]] сключват брак и поставят основите на бъдещата испанска монархия. В началото на следващото столетие тя инкорпорира Навара, а по-късно и Португалия (1580 - 1640). Португалската революция довежда до възстановяването на последната, затова днес на полуострова има две големи държави.
[[Файл:La familia de Carlos IV, por Francisco de Goya.jpg|ляво|мини|177x177пкс|Семейството на испанския крал [[Карлос IV|Карлос ІV]] (1788 - 1808), худ. [[Франсиско Гоя]]]]
През ХVІ в. Испания попада под властта на австрийските [[Хабсбурги]] и това продължава 200 години. Двете иберийски страни се впускат във [[Велики географски открития|Великите географски открития]], създават [[Колония|колонии]] и монополизират търговията с Източните и [[Карибски регион|Западните Индии]]. Епохата на разцвет приключва със смъртта на последния Хабсбург на испанския трон (1700 г.). В началото на ХVІІІ и началото на ХІХ в. полуостровът е обхванат от ожесточени военни действия ([[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] и [[Полуостровна война|Полуостровната война]]). Френски, английски и германски войски бродят по земите му. През 1704 г. англичаните [[Превземане на Гибралтар|завземат Гибралтар]], през 1708 г. - [[Менорка]], но последната е върната на Испания по-късно.
През ХІХ в. иберийските страни са обхванати от тежка криза. Това води до революции и до смени на династиите. [[Бурбони|Бурбоните]] в Испания оцеляват до днес, но през 1910 г. Португалия става република. След [[Първа световна война|Първата световна война]] се установяват диктаторски режими - на [[Антониу ди Оливейра Салазар|Салазар]] в Португалия и на [[Франсиско Франко]] в Испания. Португалия е член на [[НАТО]] (1949), от 1986 г. двете страни участват в [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
== Източници ==
| |||