Илия Гулабчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
 
== Биография ==
Гулабчев е роден на 30 юни 1873 година в големия български град [[Лерин]], [[Османска империя|Османската империя]], днес Флорина, [[Гърция]], в семейството на Екатерина<ref name="Боршуков 243">{{cite journal | last = Боршуков | first = Георги | year =1956 | title = Данни за някои ранни социалистически групи до основаването на БСДП | journal = [[Известия на Института за българска история]], отделен отпечатък, Българска академия на науките, Отделение за история, археология и философия, София | pages = 243}}</ref> и свещеник [[Константин Гулабчев]], председател на [[Леринска българска община|българската община в Лерин]].<ref>{{cite book |title= Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, том I, книга I |last= Кирил патриарх Български|year=1969 |publisher=Синодално издателство |location=София |pages=570 }}</ref> Брат е на анархиста [[Спиро Гулабчев]] и на учителя [[Димитър Гулабчев]]. В 1895 година завършва със седмия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 112">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=112 }}</ref> Започва работа като учител. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Лерин.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages=727 }}</ref> Към 1912 година е главен учител в новото българско училище в Лерин.<ref>{{cite book |title= Беломорска Македония 1908 - 1916 |last=Генов |first=Георги |year=2006 |location= Торонто|pages= 37, 38, 49}}</ref>
 
След войните емигрира в България и оглавява [[Леринско благотворително братство|Леринското благотворително братство]]. В 1934 година от негово име подписва протестен протокол срещу [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]].<ref>{{Михайлов|4|755}}</ref>