Георги Калайджиев (цигулар): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълвам
допълвам,форматирам
Ред 33:
| майка =
| братя-сестри =
| брак = Мария Хаушилд
| партньор =
| деца =
Ред 40:
| портал =
}}
'''Георги Калайджиев''' е български [[цигулар]], [[концертмайстор]] и [[благодетел]].<ref name="bta1">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2073707 | заглавие = Световноизвестният цигулар Георги Калайджиев е носителят на награда "Добри Чинтулов" на община Сливен за 2019 година | достъп_дата = 15-09-2020| фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 11-09-2019 | труд = | издател = Официален сайт на [[Българска телеграфна агенция|БТА]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> През 2009 г. създава в [[Сливен]], първата в [[Европа]] музикална школа за [[бедност|бедни]] [[деца]] – проект „Музиката вместо улицата“.<ref name="trud1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://trud.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B2/ | заглавие = Георги Калайджиев, създал първата в Европа школа за бедни деца: От босо циганче цигулката прави човек! | достъп_дата = 15-09-2020 | фамилно_име = Николова | първо_име = Росица | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10-11-2019 | труд = | издател = Труд | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> От 2014 г. е почетен гражданин на гр. [[Сливен]], а през 2019 г. му е присъдена престижната награда за изкуство „Добри Чинтулов“.<ref name="24chasa">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8270796 | заглавие = Георги Калайджиев: ако не беше моята цигулка, щях да остана в гетото | достъп_дата =16-09-2020 | фамилно_име = Маркова | първо_име = Генка | автор_препратка = | съавтори = | дата = 07-03-2020 | труд = | издател = 24 часа | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
== Биография ==
Георги Калайджиев е роден през 1947 г., в град [[Сливен]]. Произхожда от бедно [[цигани в България|ромско]] семейство, което живее в ромската махала на града – квартал „Надежда“.
 
Произхожда от бедно [[цигани в България|ромско]] семейство, което живее в ромската махала на града – квартал „Надежда“. Бащата на Георги Казанджиев е цигулар, учи в [[Национална музикална академия|Консерваторията]] в [[София]], но не успява да завърши, поради [[бедност]]. Понякога му се налага да свири на улицата, за да издържа семейството си.
Бащата на Георги Казанджиев е цигулар, учи в [[Национална музикална академия|Консерваторията]] в [[София]], но не успява да завърши, поради [[бедност]]. Понякога свири на улицата, за да издържа семейството си. През 1960-те години, бащата на Георги Казанджиев работи в оркестъра, на ресторант „Тера“. През 1963 г. оркестърът свири, в присъствието на [[кмет]]а на града, Георги Йорданов, и други административни ръководители. Георги Калайджиев свири соло и печели бурни аплодисменти, на публиката. Баща му споделя с кмета, че иска да прати сина си, да учи в [[Национално училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“|Музикално училище]], но няма финансова възможност. Георги Йорданов отпуска на младия талант общинска [[стипендия]] „Добри Чинтулов“ и Казанджиев отива да учи в Бургас.<ref name="24chasa"/> Оттам са едни от най-хубавите му спомени: „''за мен Бургас е свещен град, разхождал съм се толкова много по „Богориди“, там са моите първи сцени.''“ Георги Калайджиев е изключително прилежен ученик. Сутрин пристига първи в училището и често си тръгва последен.
 
<ref name="trud1"/>
Бащата на Георги Казанджиев е цигулар, учи в [[Национална музикална академия|Консерваторията]] в [[София]], но не успява да завърши, поради [[бедност]]. Понякога свири на улицата, за да издържа семейството си. През 1960-те години, бащата на Георги Казанджиев работи в оркестъра, на ресторант „Тера“, в [[Сливен]]. През 1963 г. оркестърът свири, в присъствието на [[кмет]]а на града, Георги Йорданов, и други административни ръководители. Георги Калайджиев свири соло и печели бурни аплодисменти, на публиката. Баща му споделя с кмета, че иска да прати сина си, да учи в [[Национално училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“|Музикалномузикално училище]], но няма финансова възможност. Георги Йорданов отпуска на младия талант общинска [[стипендия]] „Добри Чинтулов“ и Казанджиев отива да учи в Бургассредства.<ref name="24chasa"/> Оттам са едни от най-хубавите му спомени: „''за мен Бургас е свещен град, разхождал съм се толкова много по „Богориди“, там са моите първи сцени.''“ Георги Калайджиев е изключително прилежен ученик. Сутрин пристига първи в училището и често си тръгва последен.
 
Кметът на [[Сливен]], Георги Йорданов, отпуска на младия талант общинска [[стипендия]] „Добри Чинтулов“ и Георги Казанджиев отива да учи в [[Национално училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“|Музикалното училище]], в Бургас. Оттам са едни от най-хубавите му спомени: „''за мен Бургас е свещен град, разхождал съм се толкова много по „Богориди“, там са моите първи сцени.''“ Георги Калайджиев е изключително прилежен ученик. Сутрин пристига първи в училището и често си тръгва последен.<ref name="trud1"/>
 
След средното си образование, завършва с отличие [[Национална музикална академия|Българската държавна консерватория]] в [[София]]. Следва двугодишна специализация по [[камерна музика]], при професор Татрай, в [[консерватория]]та „[[Ференц Лист]]”, в [[Будапеща]].<ref name="act1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.actualno.com/sliven/muzikata-vmesto-ulicata-news_722334.html | заглавие = Музиката вместо улицата | достъп_дата = 16-09-2020 | фамилно_име = Иванова | първо_име = Мариана | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16-02-2019 | труд = | издател = actualno.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
След като завършва висшето си образование, Георги Калайджиев е приет на работа в камерния оркестър за класическа музика „[[Софийски солисти]]“. Благодарение на своя талант и прилежание, съвсем скоро е избран за [[концертмайстор]] на групата. Участва в множество успешни изяви в България и по света.<ref name="act1"/> Изнася концерти в [[Карнеги Хол]] ([[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]), [[Роял Албърт Хол]] ([[Лондон]], [[Англия]]), [[Опера на Сидни|Операта в Сидни]] ([[Австралия]]), в [[Япония]], [[Сингапур]], [[Хонг Конг]] и [[Китай]]. На [[фестивал]]а в [[Байройт]], по случай откриването на [[Вагнерови празници|Вагнеровите празници]], свири с [[Томас Брандис]] и проф. Саша Гаврилов.<ref name="24chasa"/>
 
През 1993 г., [[Икономическа криза|икономическата криза]], свързана с [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|българския преход]], принуждава Георги Калайджиев да емигрира в [[Германия]]. Той бързо се реализира, като [[концертмайстор]] на Филхармоничния оркестър на град [[Гисен]] и в любителския оркестър „Колегиум музикум”, в [[Щадалендорф]]. Започва да преподава на деца и [[студент]]и, в [[Германия]].

Георги Калайджиев е женен за Мария Хаушилд, германска гражданка и социален психолог. Имат двама сина.

През 1999 година създава собствен камерен ансамбъл – „Студио Концертанте”, на който е художествен ръководител и до днес.<ref name="act1"/>
 
== Благотворителност ==
Line 61 ⟶ 68:
През 2009 г. умира неговият [[тъст]], който завещава известна сума, за подпомагане на бедни деца. С тези пари Георги Калайджиев започва проекта „Музиката вместо улицата“ ({{lang|de|Musik statt straẞe}}), в който съвместно с български музиканти, обучава социално слаби деца, на класическа музика. Първоначално, Георги организира школата, като извършва основен ремонт на гаража на сестра си Стефка, в квартал „Даме Груев“, в [[Сливен]]. По-късно надстроява върху него още един етаж. Инвестира в сградата около 20 000 [[евро]], почти всичките получени чрез [[дарение|дарения]], от Германия.<ref name="trud1"/>
 
В школата се обучават не само ромчета, но и социално слаби българчета, турчета, арменчета. Децата получават безплатно инструмент и обучение, финансирани чрез [[дарение|дарения]], от Германия. В школата се преподават уроци по [[виолончело]], [[цигулка]], [[китара]], [[пиано]], [[контрабас]] и [[флейта]], по два пъти седмично. Освен специалния музикален инструмент, децата изучават [[солфеж]] и [[история на музиката]]. Ангажиран е преподавател, който да им помага за уроците, по общообразователните предмети, в училище. Освен обучението по [[музика]], проектът създава чувство за общност и подкрепа на децата, в неравностойно положение. Учи ги на [[мислене]], емоционален баланс и концентрация. Мотивира ги да бъдат дисциплинирани, да се стараят и да уважават обществото.

Към 2020 година, през школата са преминали над 300 деца. Много от тях продължават обучението си в специализиранинационалните средни музикални училища, в [[Стара Загора]] и в [[Бургас]], а след това, и в [[Национална музикална академия|Националната музикална академия]] в [[София]].<ref name="24chasa"/>
 
== Източници ==