Разлика между версии на „Георги Калайджиев (цигулар)“

→‎Биография: хайде пак от мен да мине, че не ми се разправя с простотии
(→‎Биография: хайде пак от мен да мине, че не ми се разправя с простотии)
След като завършва висшето си образование, Георги Калайджиев е приет на работа в камерния оркестър за класическа музика „[[Софийски солисти]]“. Благодарение на своя талант и прилежание, съвсем скоро е избран за [[концертмайстор]] на групата. Участва в множество успешни изяви в България и по света.<ref name="act1"/> Изнася концерти в [[Карнеги Хол]] ([[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]), [[Роял Албърт Хол]] ([[Лондон]], [[Англия]]), [[Опера на Сидни|Операта в Сидни]] ([[Австралия]]), в [[Япония]], [[Сингапур]], [[Хонг Конг]] и [[Китай]]. На [[фестивал]]а в [[Байройт]], по случай откриването на [[Вагнерови празници|Вагнеровите празници]], свири с [[Томас Брандис]] и проф. Саша Гаврилов.<ref name="24chasa"/>
 
През 1993 г., [[Икономическа криза|икономическата криза]]{{факт|, свързана с [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|българския преход]],|2020|9|16}} принуждава Георги Калайджиев да емигрира в [[Германия]]. Той бързо се реализира, като [[концертмайстор]] на Филхармоничния оркестър на град [[Гисен]] и в любителския оркестър „Колегиум музикум”, в [[Щадалендорф]]. Започва да преподава на деца и [[студент]]и, в [[Германия]].
 
Георги Калайджиев е женен за Мария Хаушилд, германска гражданка и социален психолог. Имат двама сина.