Поповец: Разлика между версии

През 1928 г. изкупувайки къщите и нивите на циганите, селото се заселва от българи прогонени от Беломорска Тракия и Беломорска Македония предимно от [[Домуздере]], Дедеагачко-сега:(Nipsa, Traianoupolis 68100, Greece). Имало е и от [[Мала Азия]], а бежанците от Беломорска Македония се заселили в Новата махала /Yeni mahalle/ (Македонската махала).

През 1931 г. се открива изграденото от бежанците училище именувано:„ПОПОВЕЦКО НАРОДНО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ“ с. Поповец Хасковска околия. Едни от първите учители са сем. Коклеви. По-късно през 1940 г. то вече е: Народно Основно Училище „Св. Климент Охридски“. Според живи свидетели децата от селото, преди да се построи училището в с. Поповец са ходили на училище пеша в с. Рудина (Тепеджик/Tepecik/) и с. Царева поляна.

Част от водата на извора е била доведена до селото и чрез вади е стигала до всеки двор. По поречието на реката наречена от бежанците „Домуздере“, на името на родния им край, те са изградили пет воденици: Под „Харманите“- – Бай Янювата воденица /Деирмена на Кабакоглу/; Под Новата махала- – Карабойковата воденица и Под „Кабата“ на с. Зимовина- – Ормановата воденица /Орманън деирмени/.

Засаждат нови лозя в местността: „Колджата“- – старите са били предимно по южния склон на местността „Ирека“, сега силно ерозирала и обрасла с драки местност-и свиват пазара на гроздето от с. [[Стамболово (Област Хасково)|Стамболово]], с което си навличат неприязънта на „стамболовци“, който ги наричат „маджури-мечкадари“.

В Поповец се откриват две бакалници: Ламбовата и Карабойковата, петмезчийница и ракиджийски казан на бай Димо Карабойков, които обслужват както селото така и околните села, „та чак оттатък Арда“.

Новите заселници – етнически турци са предимно от село [[Крояци]], което остава във водите на [[Студен кладенец (язовир)|язовир “Студен„Студен кладенец"кладенец“]]. При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350-годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на ремонтираната джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали. След 1962 г., когато почива бай Димо Карабойков и жена му баба Марина остава да живее в гр. Кърджали при сина си Георги, селото остава изцяло населено с етнически турци. През 1958 – 59 година държавата отнема собствеността им върху наскоро придобитите земи и ги колективизира. Създава се [[ТКЗС]] в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за [[читалище]]то и първия [[телевизор]]. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два [[автобус]]а за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село Лозен, Харманлийско. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима – бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат – пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това. Селото отначало е пълнощничество после става кметство и дълго време кмет до 1988 година е Мехмет Бекир който сега живее в Измир.